Институтът по овощарство – Пловдив е основен производител на орехови дръвчета в страната, с годишно производство от около 20 000 бройки, изтъкна доц. Гандев. По думите му, в момента в България има засилен интерес към създаването на нови градини. Наблюдава се търсене на посадъчен материал, което се дължи на субсидиите по Програмата за развитие на селските райони. Създават се градини както с наш, така и с вносен посадъчен материал - предимно от Турция. От южната ни съседка влизат сортове, които са по-евтини, но не отговарят на нашите климатични условия. Те са чувствителни и слабоустойчиви не само на ниските зимни температури и пролетни слани, но и на основните болести при ореха – бактериоза и антракноза. Самия факт, че тези сортове се отглеждат само в Турция, е доказателство, че светът не проявява голям интерес към тях.
Институтът по овощарство – Пловдив, който притежава съвременни технологии за конвенционално и биологично производство, осъществява научно обслужване по създаването и отглеждането на ореховата култура, каза още доц. Гандев. Разходите по създаване на 1 дка орехови насаждения възлизат между 500 и 1000 лв., в зависимост от избраното технологично решение. В сумата влиза цената на дръвчетата, обработката на почвата, както и останалите дейности, свързани със създаването на градината.
Подходящи райони за отглеждане на ореховата култура в страната са Пловдивски, Пазарджишки, Старозагорски, Хасковски, Шуменски, Разградски и др. Институтът по овощарство – Пловдив е интродуцирал и проучил сортове от чужбина, които добре се развиват в нашите условия. Изборът на даден сорт до голяма степен зависи от района, в който ще се отглежда, изтъкна доц. Гандев. В южната част на страната най-добре виреят сортовете Хартли, Сер, Лара и др. За Северна България учените препоръчват местните орехови сортове Извор 10, Шейново и Силистренски. Те са с по-голяма сухоустойчивост и студоустойчивост от интродуцираните. Най-голям интерес има към сорта Извор 10, който е с високи биологични и стопански качества.