img

Доц. Мая Игнатова: Животновъдната наука е предизвикателство и иновации

01.11.2013


Основната дейността на учените от Института в Костинброд е насочена към развитието и поддържане на биоразнообразието, развъждането, селекцията, репродукцията  и технологиите на отглеждане различните породи животни, изтъкна доц. Игнатова. Тя подчерта, че учените работят върху подобряване на схемите за управление на отделните популации, повишаване на генетичния потенциал, установяване на развъдната и генетичната структура на отглежданите породи.
В Института се поддържа стадо от породата «Лимузин», с отворен развъден нуклеус, свързан със селекционна дейност на породата във Франция. В конефермата се развъждат чистопородни коне от най-старата европейска полукръвна порода – Тракененската, която се ползва за подобрител в развъждането на други породи коне и е в класическите дисциплини на конния спорт. Развъждат се и овце от породите Ил дьо франс и Синтетичната популация българска млечна, като това са едни от най-добрите, елитни стада в станата. Доц. Игнатона подчерта още, че в научното звено към ССА се поддържа нуклеус от две породи зайци - Калифорнийски  и Бял новозеландски. Работи се и по усъвършенстване линиите птици към Националния генофонд. 
Специализираните си доклади, актуални като данни, анализ и възможни перспективи за отделни сектори на родното животновъдство изнесоха в първия ден български учени, представяйки колективни изследвания. „Проучване върху млекодобива на Синтетичната популация овце за мляко“ беше темата на анализа на колектива П. Желязкова, Л. Караиланска, Ат. Панайотов, Дойчо Димов. Друг доклад, с който български учени запознаха аудиторията беше „Проучване върху хетерозисните прояви и типа на унаследяване в F1 на технологични признаци на суровите пашкули при маркирани по пол на стадии ларва породи и хибриди на копринената пеперуда“, разработка на Д. Аркова – Панталеева, Й. Василева, П. Ценов. Особено актуални с данните и изводите си бяха докладите за „Тенденции в развитието на млечното говедовъдство“ на колектива доц. д-р Вергиния Гайдарска и доц. д-р Мая Игнатова, както и този за „Хранителна стойност на основните фуражи в България - актуални данни и научно становище“ на доц. д-р Мариана Петкова.
Интерес предизвика докладът на Мартин Вайсберг от Института по технология и изследвания в областта на млечното говедовъдство – Орхус, Дания. Той представи изследвания в областта на храненето на млечните крави в Дания, което показва предимствата на използването на концентрати, съобразени с индивидуалния млеконадой. След множество изследвания в областта на храненето на животните от началото на 80-те години датските учени са започнали да дават на кравите, върху които правят своите разработки - около 200 млекодайни, концентрати, независимо от индивидуалния им млеконадой. Днес те прилагат хранене тип TMR 1, което е концентриран тип, в зависимост от индивидуалния млекодобив от всяко животно. Прилагането на индивидуални дажби оказва влияние върху лактацията на кравите, беше изводът на Мартин Вайсберг.