Новини

Седем наши пшеници са вписани в Турската национална сортова листа. Това са „Аглика”, дело на учените от Добруджанския земеделски институт и пшеницата „Венка“ – разработка на Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“. Институтът по растителни и генетични ресурси в Садово има пет сорта пшеница, вписани в националната сортова листа на южната ни съседка. Това са „Садово 1”, „Момчил”, „Катя”, „Юнак” и „Гея 1”. Сортът „Момчил” е признат и в Македония.

За да могат структурните звена на Селскостопанска академия да функционират нормално, а в тях да се създава аграрна наука, която да бъде конкурентна в Европа и света, е необходим годишен бюджет от 30 млн. лева, каза доц. Бозуков. Сега институцията получава от държавата 24 млн. лева, които са крайно недостатъчни. Българската наука, която обслужва сектора на селското стопанство, е най-евтината в Европа. Като пример, доц. Бозуков посочи, че в Германия сродните научни структури получават от държавата издръжка в размер на 381 млн. евро, а във Франция – над 800 млн. евро.

Учените очакват депутатите да гласуват промени в Закона за Селскостопанска академия, с които тя да получи автономност и да заработи по подобие на БАН и висшите учебни заведения. „Ние реално се издържаме сами, но средствата, които акумулираме от нашата дейност, отиват в държавата и след това се връщат под формата на субсидия от бюджета, като през тази година тя е най-ниската, която земеделската наука е получавала”, отбеляза доц. Бозуков. Той изтъкна, че важна дейност е и интелектуалната собственост на ССА, която съставлява генофонд с над 100 000 екземпляра. Само неговото опазване и поддържане струва 2 млн. лева годишно.

Ръководството на Селскостопанска академия започна провеждането на браншови срещи по региони. Първата бе в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево. "Трябва да чуем препоръките на бизнеса, за да насочим нашите учени към определени разработки", каза председателят на ССА доц. Бозуков. Той се надява занапред Академията да предоставя продукцията си на база предварително сключени договори, за да може да планира производство, с което адекватно да отговори на нуждите на стопаните.