Новини

ДОКЛАД

от

Доцент, д-р Ценко Въчев
Отдел „Фитопатология”, направление „Защита на растенията”, гр. Костинброд
Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров”
vatchevtzenko@yahoo.com

Резюме
Въпреки наличието на огромен брой видове-опрашители на цветни растения на Земята, европейската медоносна пчела, Apis melifera играе основна и най-значима роля в опрашването на редица земеделски култури, в т.ч. всички овощни, зеленчукови, технически, маслодайни, декоративни, медицински и др. растения. Опитът от изолирани засега случаи на пълно измиране на медоносни пчели в отделни региони показва, че явлението води до драматична криза в опрашването и невъзможност за отглеждане на кръстосаноопрашващи се култури, ако се разчита единствено на местните, естествено обитаващи опрашители. Що се отнася до България, неизяснен остава въпросът кое е определящо – изчезването на пчелите или това на пчеларите? Съвременни научни данни сочат, че глобално измиране на пчели между Креда и Палеоген (K-T) е настъпило поради измиране на голяма част от цъфтящата растителност и вероятно в резултат на рязко застудяване на климата. Документираните случаи на локално измиране на пчели от Средновековието до наши дни са свидетелство за това, че медоносната пчела винаги е преодолявала неблагоприятните фактори, след което популацията ѝ се възстановяла напълно. Този факт трябва да се третира с голямо внимание, предвид появата на нов, масово разпространен през втората половина на 20-ти век стрес-фактор – интоксикация на пчелния кошер с антибиотици и акарициди, а на земеделските култури – с пестициди. Наред с акутната и хронична интоксикация на пчелите и пчелните продукти, могат да се посочат други основни стрес-фактори с глобално значение за редуциране на броя на пчелните семейства: повсеместно разпространени патогенни организми и неприятели по пчелите, климатични промени и неблагоприятни климатични условия, ландшафтни изменения и ограничаване на естествените хабитати, интензификация на земеделското производство, непълноценно хранене и експлоатация на пчелните продукти, инвазия на нови, неприсъщи за съответните региони биологични видове. В настоящия доклад са представени обобщени данни за влиянието на отделните негативни фактори върху здравното състояние и поведението на пчелите, както и начини за ограничаване на въздействията. В Европейския съюз действа надеждна Регулаторна система за оценка и разрешаване на употребата на продукти за растителна защита. Това изключва възможността до пазара да достигат продукти с висок или неприемлив токсикологичен и екотоксикологичен риск по отношение на неприцелни биологични видове, в т.ч. пчели и други опрашители. Представени са възможни сценарии за експозиция на пчелите на въздействието на пестициди и други токсични агенти, както и начини за проникване на пестицидите в пчелния кошер. Обобщени са данни за влиянието на сублетални нива на интоксикация на пчели, пило и пчелни продукти с пестициди, различни от неоникотиноидите, върху здравето и поведението на пчелите. В тази връзка по-обстойно е анализирана потенциалната роля на най-масово използваната и най-интензивно проучвана група пестициди – неоникотиноидните инсектициди. Анализирани са ползи и негативи от използването на неоникотиноидите в земеделското производство, както и технологични възможности за минимизиране на потенциалната вредата. Опоменати са способи за ограничаване на разпрашаването на продуктите, използвани за третиране на семена и преноса на частиците към съседни, цъфтящи култури (маслодайна рапица). Дискутирани са случаи на използване на неподходяща методология и експериментална среда при генериране на досега публикувани в научната литература факти за действието на пестициди по отношение на пчели и други опрашители. Направени са препоръки за провеждане на тестовете съгласно Нормативната уредба на ЕС, в реална агрономическа обстановка, реалистични нива на експозиция и различни нива на биологична организация – индивид, пчелно семейство, популация. Налага се изводът – изцяло на базата на научните данни и противно на вкорененото в т.ч. и сред академичната общност мнение – нито един пестицид или група пестициди не може да се свърже директно със синдрома на празния кошер и формите на ежегодно измиране на пчели. Обосновано е становището, че причините за загиване и намаляване на броя на пчелните семейства трябва да се търсят в съвместното действие на различни по характер агенти – пестициди, патогени и съпътстващи стрес-фактори с кумулативен (натрупващ се) ефект и интерактивни (взаимно допълващи се) взаимодействия помежду им. Описани са конкретни случаи с тотално „изчезване” на пчелите в района на планинската верига Хиндукуш и части от САЩ; анализирани са причините, последствията и предприетите мерки за ограничаване на проблема и излизане от кризата с опрашването на културите в тези географски райони. Очертани са подходи към ограничаване на последствията и решаване на проблема със загиването на пчелите и разпада на пчелните семейства. Сред тях са изграждане и внедряване на алтернативни, екологически устойчиви системи на земеделие, способстващи за възстановяване, и консервиране на разрушените природни екосистеми, ограничаване на обработваемите терени и въвеждане на различно ландшафтно устройство на земеделските земи, мерки, насочени към редуциране на употребата на продукти за растителна защита и ограничаване на зависимостта на земеделието от пестициди и радикални промени в пчеларския бизнес.

Резюме в три изречения
Нито един пестицид или група пестициди не може да се свърже директно със синдрома на празния кошер и формите на ежегодно измиране на пчели. Причините за загиване и намаляване на броя на пчелните семейства трябва да се търсят в съвместното действие на различни по характер агенти – пестициди, патогени и съпътстващи стрес-фактори с кумулативен (натрупващ се) ефект и интерактивни (взаимно допълващи се) взаимодействия помежду им. Решението на проблема изисква разработване и прилагане на изпреварваща стратегия, насочена към редуциране на общия и индивидуален стрес от действието на различни неблагоприятни фактори, чрез радикална промяна на средата, която пчелите обитават, и в която осъществяват своите функции.
Въведение
Европейската медоносна пчела, Apis mellifera L. (Hymenoptera: Apidae) се отглежда от хилядолетия (Crane, 1999). Видът е одомашнен от древните египтяни около 2600 г. преди Христа (van Engelsdorp et al., 2009). Оттогава до днес пчелата се използва като източник на уникални, естествени продукти с многофункционално приложение. По-значимата екологична функция на вида, обаче, е свързана с опрашването на широк кръг земеделски и диви растителни видове. Медоносната пчела е един от съществуващите около 200 000 вида опрашители на растения (Schierow et al., 2012). Освен насекоми, в т.ч. пчели, пеперуди и молци, мухи, оси, бръмбари, мравки, към опрашителите на цветни растения спадат още птици, например колибри, прилепи и дребни животни. В света са познати около 17 000 вида пчели, като общият брой на видовете се оценява между 20 000 и 30 000. Приблизително 84% от земеделските култури, отглеждани в Европа зависят от инсектицидно опрашване (Williams, 1994). Изключение правят само зърнено-житните култури като самоопрашващи се видове. Пчелите – диви и култивирани, осигуряват около 80% от инсектицидното опрашване на цветните растения (Gill et al., 2012). Сред тях най-голяма роля в процеса играе медоносната пчела, особено при опрашване на ябълка, череша, дребни грозда, киви, броколи, морков, цветно зеле, целина, краставица, лук, тикви, бобови, слънчоглед и мн. др. По-слабо зависими от пчелното опрашване са люцерна, рапица, лоза, круша, слива, соя, домат, диня, зеленчукови култури за семена. Изчисленията показват, че ежегодната себестойност на екологичната функция на медоносната пчела като опрашител възлиза на около 200 млрд. долара в световен мащаб. За САЩ, където медоносната пчела е пренесена и интродуцирана изкуствено след 1621 г. (Pellett, 1938), стойността на същата функция достига 14.6 млрд. долара. Към тази стойност се прибавят още 6 млрд. долара (около 37%), на колкото възлиза услугата, предоставяна от дивите пчели и други насекоми-опрашители. Други изследвания установяват, че дивите пчели имат значително по-голяма роля в процеса на опрашване – между 56% и 62% по различни култури (Winfree et al., 2008). В изследванията си Garibalgi et al. (2013) установяват, че посещенията на диви пчели повишават двойно ефективността на насекомното опрашване. Сред тях от най-голямо значение за опрашването са социалните видове, които гнездят най-често в хралупи на дървета. Този факт предполага преосмисляне на ползите от провеждане на санитарна сеч в горите. Не са известни данни за себестойността на инсектицидното опрашване на земеделски култури в Европа.

Предвид значението на медоносната пчела за изхранване на човечеството, тенденцията за редуциране на броя на пчелните семейства в Европа и Америка през последните десетилетия се посреща с все по-нарастваща загриженост и безпокойство. Част от публикуваните материали описват необичайна и с апокалиптични последствия криза в популациите на медоносната пчела и останалите видове-опрашители на цветни растения (Daily et al., 1997; Allen-Wardell et al., 1998). Други изследвания свързват проблема с деградацията на естествените екосистеми и трайната тенденция към загубата на биологично разнообразие на Планетата (Westerkamp and Gottsberger, 2000; UNEP, 2010).

Целта на настоящия доклад е да обобщи и анализира публикуваните в научната литература данни относно причините, движещите фактори и условията, свързани с влошения здравен статус и загиването на пчелите и пчелните семейства; да разкрие възможности за минимизиране на проблема и очертае подходи към неговото решаване.

„Синдром на празния кошер”.
Общественото съзнание свързва загиването на пчелните семейства със станалия популярен „синдром на празния кошер” (“bee heave decline”). Както подсказва наименованието, най-характерно за това патологично явление, известно още като „разпад на пчелното семейство” (“colony collapse disorder, CCD”), е липса или наличие на много малък брой възрастни (имагинирали) пчели в кошера, при наличие на живо пило (яйца, ларви, предкакавиди и какавиди) и жива пчела-майка. Типична особеност е, че пчелите-работнички напускат кошера и не се завръщат (vanEngelsdor et al., 2009, 2010;). На практика отсъстват фактически доказателства за загиване на индивидите. Не се откриват мъртви тела във вътрешността на засегнатия кошер или пред него, което е характерен белег за акутно (остро) отравяне. Освен това липсва индикация за инвазия на кошера (нападение) от други насекоми, например оси, стършели и др. Визуалният преглед показва, че намиращите в кошера живи индивиди – имагинирали и пило, обикновено са обект на нападение от страна на ектопаразитния акар-„вампир”, Varroa destructor Anderson and Truemann, известен като причинител на вароатоза или акароза по медоносната пчела. Други вредители, откривани във всички засегнати от синдрома пчелни семейства са вътреклетъчни, чревни паразити от микроспоридийно (гъбно) естество, Nosema ceranae, както и други представители на същия род (Fries et al., 1996). Други белези, които индикират, че пчелното семейство е в криза, но не непременно продиктувана от синдрома на разпад, са скъсеният периодът (от приблизително 25 на 5 дни), през който младите пчели преди да се превърнат в работнички се грижат за ларвите и нимфите, и произвеждат восък; индивидите „танцуват” по-рядко пред кошера и др. Изглежда, че в класическия си вид синдромът е локализиран единствено в САЩ и не е разпространен за Европа. Изключение прави един документиран случай (Dainat et al., 2012).

Промени в пчелните семейства
Въпреки пределно ясната дефиниция на синдрома „празен кошер”, масово разпространените представи, в т.ч. и сред кръгове на академичната общност, свързват основния проблем – редуциране на броя на пчелните семейства, както и всяка друга форма на измиране на пчели, предимно или изключително с това патологично явление. Учените и експертите, ангажирани с изследване на проблема, обаче, разглеждат две форми на измиране на медоносната пчела: годишно (често ежегодно) – в резултат на неуспешно презимуване, биотични фактори (като инфекции и паразитиране), акутна интоксикация, и редица други причини, които са обект на обсъждане в настоящия обзор (van der Zee et al., 2012). Втората форма се изразява в многогодишно, трайно редуциране на броя на пчелните колонии в отделни, конкретни региони. Например, известно е, че от средата на 1980-те до сега броят на пчелните семейства в Европа е намалял с 25%, а в Съединените щати – с 50-60% (Smith et al., 2014). Същевременно, въпреки спорадичните, локални измирания, броят на пчелните семейства в световен мащаб е нараснал с около 45% за последните 50 години и по-конкретно след 1961 г. (Aizen and Harder, 2009; Smith et al., 2014). Последното звучи обнадеждаващо, но тези данни трябва да се интерпретират внимателно. Обикновено пчеларите компенсират загубата на един кошер с разделянето на друг на два нови. Това води до „отслабване” на двете нови пчелни семейства, а дългосрочният ефект от многократното прилагане на тази практика не е изследван докрай. Много често липсва обективно събрана информация за състоянието на медоносната пчела в отделните държави, относно популационните изменения през годините и по региони. Като цяло в Европа през 20-ти век се обособяват два периода, съобразно преобладаващата тенденция: нарастване на общия брой пчелни семейства през 1965-1985 г. и спад в броя на пчелните кошери през 1986-2005 г. (Potts et al., 2010). Намалява и броят на пчеларите, както професионално ангажираните, така и на тези, за които пчеларството е хоби (стопанства с до 50 пчелни семейства). Измененията, регистрирани между 2000 г. и 2010 г. показват нарастване на общия брой кошери в Европа от 15 000 000 през 2000 г. на 16 400 000 през 2007 г., спад през 2008-2009 и отново известно нарастване към края на периода – 2010 г., до около 15 800 000 семейства (Capri and Marchis, 2013). Налице е значително вариране в броя, макар че факторите и условията, които оказват влияние остават неизяснени. За сравнение през 2010 г. регистрираните пчелни семейства в България са над 613 000 (Capri and Marchis, 2013). Докато през 2006 г. пчелните семейства в страната възлизат на 671 674, през 2007 г. на 718 822, то през следващите години броят им непрекъснато намалява и през 2012 г, достига 529 117 – 21-26.4% редуциране. За този период броят на стопанствата, ангажирани с отглеждането на пчели (притежатели на кошери) също намалява – от 31 026 през 2008 г. на 19 238 през 2012 г. – 40% редуциране. (Министерство на земеделието и храните, 2014). От данните е видно, че темпът, с който намалява броят на пчелните стопанства в България надвишава намаляването на броя на кошерите. Поради липсата на конкретни данни може само да се спекулира, кой от двата показателя – „изчезването” на пчелите или това на пчеларите – има водеща роля спрямо другия. Ежегодното измиране на пчелни семейства в България е факт, така както е факт редуцирането на броя на пчелните семейства през последните 2-3 десетилетия. Няма достатъчно яснота относно евентуална роля на синдрома „празен кошер” или „разпад на пчелните семейства” за намаляване на пчелните колонии в България. По сведения на представители от пчеларски сдружения (Симеонов, П., личен контакт и др.) синдромът не е разпространен у нас. Съществуват, обаче, съобщения за патологични прояви, най-често инфекции, водещи до характерното „опразване” на кошери. Пчелари и други заинтересовани лица акцентират върху измирането въобще, и реализираните в резултат на това материални, и финансови загуби. Всички страни с отношение към проблема – пчелари, земеделски производители, производители и търговци на пестициди, еколози, и др. представят собствени, често необосновани, или недоказани обяснения, преминаващи в прехвърляне на вина, и взаимни обвинения.

Исторически факти.
Познати са случаи на пълно измиране на пчелни видове или на кризи в популациите. Предисторическо, масово измиране на видове пчели от сем. Xylocopinae е установено за прехода между геологичните периоди Креда и Палеоген, отпреди около 65.5 млн. години (Rehan et al., 2013). Явлението е известно като масово измиране K-T, което в масовото съзнание се свързва с края на господството на нелетящите динозаври на Планетата. Периодът е оставил характерен отпечатък в геологичните пластове – тънък глинест слой, известен като K-Pg или K-T граница. Измирането на пчели на K-T границата съвпада с масовото измиране на цветни растения в Северна Америка – около 57% от видовете (Rehan et al., 2013). Характерни още за периода са драматични изменения на морското равнище и резки климатични промени – понижаване на температурите с 6-8˚С (Wilf et al., 2003), макар че последното настъпва с около 1 млн. години преди самото измиране на пчелите. За същия период не е установено измиране на пчели в други части на света, като сегашните зони с умерен и полярен климат в Южното полукълбо.

В Средновековна Европа се споменава за „смъртност сред пчелите” в Ирландия през 951 г., съгласно Аналите от Ълстър (Annals of Ulster). Позовавайки се на същия източник, Fleming (1871) отбелязва „висока смъртност сред хора, говеда и пчели” отново в Ирландия през 992 г. През същата година измирането на пчелите е предшествано от дълга и сурова зима, и суша през лятото, в съчетание с нападение от гъбни „болести или мораво рогче” (ergot, Claviceps purpurea (Fr.) Tul.) по житните култури. Резултатът е масов глад и епидемия от ерготизъм във Франция. Сурова зима и сухо лято предшестват „нечуван мор … и опустошение сред пчелите”, засегнали цяла Бавария през 1035 г. А необичайният студ през лятото на същата година ликвидира производството на зърно (corn) и плодове (Annals of Ulster). Fleming (1871) пише за слънчево затъмнение в Англия през 1124 г., „последвано от голям мор по говеда, овце, свине и пчели”. Загиват „дори земеделските култури”. Авторът надлежно опоменава редица други случаи на измиране на пчели в Европа и Америка за период от близо 2300 г. – от 1490 г. пр. Хр. До сл. Хр. 1800 г. (вж. още Bayer Bee Care Centre, 2014). В един от случаите – Fleming свързва загиването на медоносната пчела с проява на инфекциозно заболяване – „гниене” (rot) по яйцата – вероятна причина е бактерията Melissococcus plutonius (Bayer Bee Care Centre, 2014). То се появява след изригване на вулканите Везувий и Етна през 1780 и е наблюдавано до 1783 г. Същото заболяване нанася щети на пчеларството от 1796 до 1803 г., в Саксония. Резултат също на инфекция е първата документирана криза на пчеларството в Новия свят през 1670 г., 50 години след като медоносната пчела е пренесена от Европа в Северна Америка (Pellett, 1938). Други случаи на измиране на пчели Fleming разглежда като предизвикани от неблагоприятни климатични условия: „студена и бурна година след май” – 1443г., в Ирландия; „силни валежи до края на юни… следвани от почти два месеца суша и високи температури… и неблагоприятна паша” – 1690 г., в Ломбардия, където пчелите „умират или напускат страната…”!?; „студена и влажна пролет” – 1717 г. в Силезия.

Периоди на измиране или „безследно изчезване” на пчели са регистрирани и през първата половина на 20-ти век. През 1903 г. в щата Юта загиват 2000 колонии. Зимата на същата година е тежка, а пролетта студена (Pellett, 1938). Между 1905 и 1919 г. 90% от пчелите на остров Уайт, Южна Англия, измират. Причините остават неизвестни (Neumann and Carreck, 2010). През втората половина на 20-ти век тенденция на измиране и редуциране на броя на пчелните семейства в света се отчита за периода 1947-1972 г. и 1989-1996 г. (Schierow et al., 2012). Трябва да се отбележи, че календарно това предшества пускането на пазара на инсектициди от групата на неоникотиноидите, а самият факт се възприема тогава без ескалация на общественото мнение.

Въпреки че след 1961 г. броят на култивираните кошери в световен мащаб се е увеличил с 45%, то делът на културите, чието опрашване изцяло зависи от пчели е нараснал с 300% (Aizen and Harder, 2009). Свързано с това, голяма част от пчелните кошери, особено в държави с индустриализирано, високо интензивно земеделие, се отглеждат като мобилни единици с цел опрашване на земеделски култури, а не за производство на пчелен мед и други продукти (Sumner and Boriss, 2006). Недостатъчно внимание е отделяно на потенциалния негативен ефект от транспортирането на пчелните кошери на големи разстояния и свързания с това стрес за пчелите (Daberkow et al., 2009; vanEngelsdorp et al., 2009a, 2012).

Фактори, влияещи върху здравното състояние на пчелите
Очертават се пет стрес-фактора с глобално значение, за които се приема, че имат отношение към редуциране на броя на пчелните семейства в отделни части на Света. Тук се отнасят повсеместното разпространение на патогенни организми и неприятели по пчелите, климатични промени и неблагоприятни климатични условия, ландшафтни изменения с ограничаване на естествените хабитати, интензификация на земеделското производство и инвазия на нови, неприсъщи за съответните региони биологични видове (Potts et al., 2015).

Биотични стресори.
Познати са общо 29 болести и неприятели, причина за ежегодни загуби на пчелни семейства почти навсякъде по света (UNEP, 2014; Smith et al., 2014). Сред причинителите на инфекциозни болести по медоносната пчела са известни гъби (Nosema apis; N. ceranae (по-вирулентната от двете); Ascophaera apis), бактерии (Paenibacillus larvae; Melissococcus plutonius), амеби (Malpighamoeba mellificae), септицемии и спироплазми, вируси и др. (Schierow et al., 2012; 2015). Тежки поражения на кошерите нанасят още трахейният акар, Acarapis woodi и паразитни мухи, като Apocephalus borealis, заразяването с която води до „зомбиране” на паразитираните индивиди. През 1970-те и 1980-те паразитният акар Varroa destructor беше интродуциран в Европа и Северна Америка, с което се превърна в почти повсеместно разпространен вредител по медоносната пчела (Rosenkranz et al., 2010). Изключение правят Австралия, някои изолирани острови и вероятно отделни централноафрикански държави, където паразитът все още не е установен (Potts et al., 2010a). Този акар е причина за значителни, ежегодни загуби на пчелни семейства в Канада и редица европейски държави (Smith et al., 2014). В региони, където V. destructor не представлява сериозен проблем, загиването на пчелните семейства е незначително или въобще не се среща (Neumann and Carreck, 2010). Редица автори определят този вид като най-вероятната причина за изчезване на пчелните популации в Европа и Канада (Aston, 2010; Gajger et al., 2010; Le Conte et al., 2010; Mutinelli et al., 2010; Neumann and Carreck, 2010; Potts et al., 2010a; Smith et al., 2014; Tozzi, 2014). Освен пряк вредител, акарът е вектор (преносител) на различни вирусни болести по паразитираните пчели (vanEngelsdor et al., 2009; Neumann and Carreck, 2010). Такива са вирусът на деформираните криле, вирус на акутната парализа, израелски вирус на акутна парализа и кашмирски вирус по пчелите – всички пряко свързани със синдрома на празния кошер (Genersch et al., 2010; Genersch and Aubert, 2010; Martin et al., 2012). Микроспоридийните инфекции с Nosema spp. – N. ceranae и N. apis, водят до остра диария при пчелите през зимно-пролетния сезон или протичат латентно (Paxton, 2010; Kaplan, 2012). Установени са случаи когато инфекции с N. ceranae причиняват симптоматика, идентична с разпада на пчелните семейства (Higes et al., 2007), но връзката между двете патологични явления се счита за недокрай изяснена (Smith et al., 2014).

Докато в Европа се отдава по-голямо значение на биотични фактори, предимно инфекции и паразитиране на кошерите, то голяма част от загубите на пчелни семейства в САЩ се свързват с неблагоприятни метеорологични фактори, гладуване, загиване на пчелата-майка или стрес от транспортиране на кошерите на големи разстояния (vanEngelsdorp et al. 2010; 2011; 2012). Цитираните тук изследвания, обаче, не вземат под внимание предварителното здравно състояние на загиналите пчелни кошери (Smith et al., 2014) или, в случаите на стрес от транспортиране, не установяват пряка зависимост между тази, широко разпространена в САЩ практика и разпада на семействата.

Климатични промени.
Базираните на фрагментарна фактология разсъждения и интуитивно, а следователно погрешно, изградени концепции за влияние на климатични промени върху опрашителите, намираме за неубедителни. За да се оцени все пак потенциалното въздействие на евентуални промени в климата, върху популациите на култивирани пчели и други опрашители в дългосрочен план, би трябвало да се анализират последиците от климатичните изменения на Земята за последните хилядолетия. Bond et al. (1997) и Chapman and Shackelton (2000) са сред авторите, които разглеждат три периода на застудяване и три периода на затопляне на климата за последните 3000 години. По-добре документирани са по-късните климатични изменения. Например, това на глобално застудяване през Ранното Средновековие, т.нар. „Тъмни векове” (Procopius, History of the Wars), резултат от мощно вулканично изригване, вероятно в Индонезия и наситило атмосферата с прах и токсични газове. Следват глобално затопляне между 10-ти и 14-ти век, и ново застудяване, по-известно като „Малка ледникова епоха”, продължило до към средата на 19-ти век (Matthews and Briffa, 2005; Mann, 2012). В коментара си ще се ограничим само до факта, че през тези редуващи се периоди, с донякъде контрастиращи въздействия върху земеделието и районирането на земеделските култури, флората и фауната на умерените ширини, пчелите, дори и да са претърпели известни популационни флуктуации, както може да се види от цитираните исторически документи по-горе, не са изчезвали напълно. Само по себе си, настоящото затопляне, за което се твърди, че е факт от 1850 г. насам, не би трябвало да окаже неблагоприятно въздействие върху насекомите, в т.ч. и тези, участващи в опрашването на растения. Окончателни изводи в тази насока, обаче, могат да се направят след като внимателно се прецени състоянието на естествените хабитати и се анализира поведението на източника на храна за пчелите – цветните растения – диви и култивирани, възможните промени в растителните популации и ареалите им на разпространение.

Неблагоприятни метеорологични условия.
Наред с историческите податки, редица съвременни автори (Le Conte and Navajas, 2008; vanEngelsdor et al., 2009; UNEP, 2010; Bartomeus et al, 2011) също отдават изключително значение на неблагоприятни метеорологични условия и резки промени във времето, като фактор за измиране на пчелните семейства. Продължителни периоди на студено и дъждовно, или горещо и сухо време се свързват с внезапно и необяснимо изчезване на пчелите и опразване на кошерите (Van Engelsdor et al., 2009). Вероятна причина е продължителната липса на нектар и полен („паша”), което неминуемо води до колапс на пчелните колонии. Студената пролет през 2013, непосредствено преди забраната на неоникотиноидите (практически продукти с активни вещества от тази група бяха използвани в ЕС до края на 2013 г.), води до по-късно залагане на пило в кошерите и, следователно, до съкращаване на периода за развитие V. destructor. По-малкият брой развити поколения на паразита, както и последвалият период на топло, подходящо за активна паша време, способстват за значително по-малко загуби на пчелни семейства през 2013 г. в сравнение със следващата 2014 г. (COLOS, 2014). В същата връзка, но в обратен смисъл е предположението, че хроничната интоксикация на кошера може да забави развитието на ларвите, като по този начин увеличи броя на поколенията на V. destructor и застраши съществуването на пчелното семейство (Богоева и Чобанов, 2013).

За периода от 2006 до 2011 г. по около 32% от кошерите в САЩ измират всяка година поради неуспешно презимуване (Schierow et al., 2012). Същото се повтаря и през зимата на 2012-2013, когато загиват 31% от кошерите. По сведения на наши пчелари, симптоматична картина, идентична с „празния кошер” се наблюдава в години, когато рано напролет настъпва рязко повишаване на температурите, често преди да се стопи снегът. През този период на годината пчелите се нуждаят от повече вода, в т.ч. и за отглеждане на потомство. Цветове и нектар обикновено няма или са недостатъчни, поради което пчелите се отправят в търсене на естествени водоизточници. Счита се, че шокът от консумацията на студена вода рано през пролетта води до дезориентация на пчелите-работнички. От друга страна действието на ниски температури и вятър също могат да възпрепятстват завръщането до кошера, а резултатът е масово измиране. За да се избегне този конкретен механизъм на „опразване” на кошера, пчеларите препоръчват осигуряване на поилки със затоплена (хладка), подсладена със захар или мед вода. Поилката – най-често направена от дърво със зигзагообразен канал за стичане на водата, се разполага в близост до кошера, на слънчево, защитено от вятър място, на около 60-70 cm височина от повърхността на земята.

Загуба на хабитат и ландшафтни изменения.
Загубата и фрагментацията на естествените хабитати, резултат от урбанизация или интензификация на земеделието водят до редуциране на източниците на алтернативна паша за медоносната пчела, и местата за гнездене на дивите пчели – кухини и хралупи по дървета, и храсти, дупки, и входове в почвата, и др. (Goulson et al., 2008; Brown and Paxton, 2009). Процесът на намаляване и деградация на терените, заети с естествена растителност – тревиста или дървесна, ескалира през 20-ти век и продължава и днес. Счита се, че отглеждането на медоносни пчели в градска среда има своите предимства – алтернативни източници на храна през целия сезон (паркове, алеи и др.) и по-нисък риск от интоксикация с пестициди. Ако, обаче, средата е високо урбанизирана, цъфтящата растителност може да се окаже недостатъчна. Освен това съществува риск от техногенно замърсяване, както и от сблъсък на летящите пчели с движещи се превозни средства (Goulson et al., 2015).

Диета и хранене.
Храненето на пчелите е често недостатъчно, било то поради пренаселеност на кошера или нередовна паша, а в условия на продължително хладно и дъждовно време – такава липсва (vanEngelsdor et al., 2009). Храненето се приема за непълноценно в райони с интензивно земеделско производство, където се отчита т.нар. стрес от монотонна или „монокултурна” диета (Goulson et al., 2015). Има се предвид продължителна паша на пчелите върху култури в масов цъфтеж, отглеждани на големи площи, като слънчоглед или рапица, а така също и акация, когато целта е производство на мед, или само опрашване на растенията. В литературата се откриват сведения за полен и нектар с ниска хранителна стойност, растителни видове включително земеделски култури, цветове, на които съдържат естествени, но токсични за пчелите субстанции. Такъв е случаят с гликозида амигдалин, установен в цветовете на бадем (London-Shafir et al., 2003, UNEP, 2010).

Начин на отглеждане на пчелите.
Специфични особености в отглеждането на пчелните кошери са директна причина или допълват комплекса от стресори, които могат да допринесат за разпад на семействата. Тук се отнасят изкуственото, едностранно хранене, прилагани антибиотици, акарициди и инсектициди в кошера, излагане на неблагоприятни температури и температурни колебания, инфекции и паразити, прекомерна експлоатация на пчелните продукти, ненадеждни източници на пчели-майки и др. (Schierow et al., 2012; Capri, and Marchis, 2013). Едностранчивата селекция на медоносната пчела води до генетична ерозия в популацията на вида и липса на устойчивост по отношение на инфекциозни заболявания, акари, прилаганите от пчеларите акарициди в кошерите и др. (Capri and Marchis, 2013; Johnson and Corn, 2015).

Земеделски практики.
Сортове соя и памук, последвани от царевица, с генетично инкорпорирани гени за синтез на инсектициди и толерантност към хербициди бяха въведени за първи път в САЩ през 1996 г. През 2007 г. 113 милиона хектара в различни части на света (ЕС е сред изключенията) бяха засети с генетически модифицирани култури (USDA-Biotech Crop Data, 2009). С разширяване на площите, засети с тези култури, се появиха опасения относно безопасността на пчелите и други видове опрашители. Проведени са редица изследвания с включени десетки растителни видове, носители на Bt гени на Bacillus thuringiensis за устойчивост към насекомни неприятели. Резултатите са обобщени от Johnson et al. (2010) и Johnson (2015). Твърденията са, че не са установени доказателства за наличие на негативен ефект на генно модифицирани растения спрямо хранещите се върху тях пчели. От друга страна въвеждането на сортове, толерантни към определени хербициди и технологията „чисто поле” създаде условия за отглеждане на царевица, слънчоглед и др., в отсъствие на плевелна растителност в посевите. Тъй като плевелите са алтернативен източник на паша, то масовото прилагане на технологията се приема като един от факторите, допринасящи за гладуване на пчелите – диви и култивирани. Липсват преки научни доказателства в тази насока.

Конкуренция с диви видове пчели.
Отделни автори изказват предположението за възможни конкурентни взаимоотношения между медоносната пчела и диви видове пчели (Goulson, 2003; Schierow et al., 2012). Изследванията на този етап, обаче, показват, че наличието на висока популационна плътност на A. mellifera е в състояние да измести естествено обитаващите в региона диви пчелни видове и да ограничи значително ролята им на опрашители (Kremen et al., 2002; Forup and Memmott, 2005).

Други фактори.
В пилотно изследване Harst et al. (2006) установяват, че електромагнитни вълни, в т.ч. и от безжични телефони, са в състояние да променят поведението на пчелите и преди всичко способността им да намират обратно кошера. Резултатите се нуждаят от потвърждение, предвид апокалиптичната картина, която очертават.

Социално-икономически и политически предпоставки.
Сред причините за намаляване на броя на култивираните кошери в Европа и САЩ след Втората световна война са още: увеличеното световно производство на захар – заместител на пчелния мед, засилен внос на пчелни продукти от страни с евтина работна сила – Аржентина, Виетнам, Китай или напротив – забрана за внос от държави със значително преди това производство на пчелни продукти, прекратена финансова помощ за пчеларите от страна на правителствата и др. (Smith et al., 2014).

Пестицидите, като фактор за влошен здравен статус на пчелите и пчелните семейства
Регулаторна система.
В Европейския съюз (ЕС) и други държави, като Канада, САЩ и др. е въведена строга Система за оценка, разрешаване на употребата и допускане до пазара на продукти за растителна защита, известни още като пестициди или агрохимикали. За ЕС Законовата база е разписана в Регламент на ЕС № 1109/2009, заместващ Директива 91/414/EEC и редица свързани с тях регулаторни документи (Регламенти на ЕС № 544/2011 и (ЕС) № 545/2011, подлежащи на замяна през 2015 г. от Регламенти (ЕС) № 283/2013 и (ЕС) № 284/2013 и др.). В съответствие с изискванията, отразени в Законовата уредба, продуктите за растителна защита могат да бъдат разрешени за използване единствено след като анализът на риска докаже, че съответния продукт е безопасен за пчелите – ларви и възрастни, както и за други видове-опрашители при условията на заявената за разрешаване употреба. Липсата на неприемлив риск по отношение на здравното състояние и поведението на отделните индивиди в пчелното семейство, оцеляването и развитието на цялата популация се доказва чрез генериране на научни данни – често в 100 и повече индивидуални опита, и серии от опити, провеждани от лицензирани за целта научни институции. Изследванията проследяват акутната токсичност и хронични ефекти при поглъщане, и контакт на активните вещества, и инертните коформуланти, включени в продуктите, както и техните метаболити, получавани в процес на разпад. Тестовете се провеждат основно на три експериментални нива – лабораторно, полупроизводствено и производствено. На базата на получените и обобщени данни се извършва оценка за безопасност (1) на ниво ЕС за разрешаване на активната субстанция и след вписване на активното вещество в Разрешителния списък – (2) на ниво държава-член – за регистрация и допускане на пазара на търговски продукт, съдържащ разрешеното за употреба активно вещество. Често процесът на оценка и разрешаване само на активното вещество продължава 10 и повече години. Считаме, че действащата, изключително строга система за оценка на риска от употребата на пестициди, а напоследък и на смеси от две, и повече активни вещества – коформуланти, готови за употреба смеси или резервоарни смеси, минимизира възможността до пазара да достигне продукт, носещ неприемлив риск за неприцелни организми, в т.ч. пчели и опрашители. Независимо от това всяка проява на самодоволството и липсата на заинтересованост би била неприемлива предвид глобалното, но и локално, и на национално равнище значение на проблема. Научната общност, компетентните органи и всички заинтересовани страни трябва да продължат да търсят отговори на въпросите относно причините за, но и надеждни решения на проблема със загиване на пчелните семейства.

Експозиция на пестициди.
Пчелите са изложени на въздействие на пестициди целенасочено – чрез прилаганите от пчеларите химични средства за борба с болести и неприятели в кошерите или около тях; преднамерено, но не непременно целенасочено – когато средствата за растителна защита се прилагат не според предписанията върху етикета на съответния продукт. Например, ако, въпреки предписанията, третирането се извърши непосредствено или по време на цъфтежа на културата, когато тя се посещава масово от пчели. Случайната експозиция също е възможна, когато продуктът се прилага според предписанията върху етикета, но третирането е осъществено във или в близост до посещавани от пчели терени – земеделски земи, пасища, градини, тревни площи (третирани срещу бълхи и кърлежи), влажни зони (срещу комари), жилища, гори, железопътни линии и др. Пчелите влизат в контакт с пестициди, когато прелитат през дрифт (отнесен от въздушните течения), изпарения или разпрашаване от приложен продукт, например в близост до наскоро пръскани вегетиращи растения, при третиране на почва или при сеитба с третирани семена за посев. Перорална интоксикация е възможна още при посещаване на наскоро третирана с хербицид, цъфтяща, плевелна растителност или при поемане на замърсена храна и вода – полен, нектар, гутационен сок от и медена роса по третирани растения, и др.

Сублетални дози от пестицидни продукти или, дори напълно безопасни пестициди могат да доведат до тежки загуби, или да застрашат съществуването на пчелното семейство. По наши наблюдения, ако по време на третиране на съседни на пчелина площи, пчелите прелетят през изпарения от пестицид, то те поемат с телата си съответния, неспецифичен за кошера мирис. Така изложените на въздействие индивиди не се разпознават от пчелите, охраняващи пчелното семейство, в резултат на което не се допускат в кошера или биват убивани като нашественици. Това обстоятелство още повече налага стриктното прилагане на изискването за излъчване на предупреждения на местно ниво преди провеждане на всички химични обработки – пръскане, сеитба на третирани семена и др. Очевидно е, че фенофазата на прицелната за третирането култура – цъфтеж или друга, е без значение в случая.

Пътищата, по които пестицидите проникват в кошера са не по-малко разнообразни, а замърсяването на пчелните продукти е факт. Във Франция Chauzat et al. (2006) установяват 19 от търсените 36 химични пестициди в опитни пчелни семейства, дислоцирани в различни части на страната. Сред установените в събрания от пчелите полен пестициди са фипронил, имидаклоприд и техни метаболити. Не е установена зависимост между местата на дислоциране на кошерите и откритите в тях съединения. При следващи тестове Chauzat and Faucon (2007) констатират остатъчни количества от 14 пестицида, в т.ч. инсектициди, хербициди и фунгициди във восък, произведен от наблюдаваните пчелни семейства. Авторите отдават наличието на остатъчни количества в кошерите, като резултат от директна употреба на инсектициди в пчеларството и в много по-малка степен – на екологично замърсяване от употреба на пестициди в земеделието. Като краен резултат от изследването, в наблюдаваните кошери са установени остатъчни количества от общо 44 пестицидни компонента, в т.ч. в пчелен мед, полен, восък и в отделните индивиди (Chauzat et al., 2011). Най-често откриваните, но не единствени са имидаклоприд и 6-хлороникотинова киселина (метаболит от разпада на неоникотиноиди). Авторите не установяват връзка между съдържанието на пестицидни остатъци и техни метаболити в кошерите, и загиване на пчелни семейства (Chauzat et al., 2009). Същевременно, пчелари и търговци признават наличието на пестицидни остатъци в пчелния прашец, но оспорват данните за наличие на остатъчни количества в пчелния мед, позовавайки се на уникални свойства на пчелата и на биологичния процес на производство на този продукт (Симеонов, П., личен контакт).

Влияние на пестициди (различни от неоникотиноиди) върху здравето на пчелите.
Излагането на пчели на сублетални дози от пестициди (най-често водни разтвори, приложени върху вегетиращи растения) може да редуцира продължителността на живот на отделните индивиди. Скорошни изследвания доказват, че ниски нива на интоксикация – орална или контактна, с активни субстанции, различни от неоникотиноиди, може да отслаби имунната система на изложените на въздействие индивиди, да влоши способността им да учат чрез наблюдение и общуване с други пчели, да доведе до загуба на памет, промяна в поведението им на хранене и способността да разграничават аромати (Thompson, 2003; Desneux et al., 2007; Alaux et al., 2010; Aufauvre et al., 2012; Williamson and Wright, 2013). Има съобщения, че цялата пчелна колония може да се повлияе негативно при експозиция на ниски нива на, иначе, безопасни за пчелите пестициди (Thompson, 2003; Vidau et al., 2011; Aufauvre et al., 2012).

Завишени нива на фунгицида хлороталонил са установявани в пчелен прашец в кошери, за които е установена висока смъртност. Изкуственото хранене на ларви и възрастни с продукт, съдържащ същия прашец, обаче не предизвиква повишаване на смъртността сред опитните индивиди (vanEngelsdorpn et al., 2009b). Някои инсектициди, откривани в кошера потискат ергостеролния биосинтез, като по този начин правят пчелите по-податливи на действието на пиретроиди (Johnson, 2009). Независимо от големия брой публикувани изследвания по обсъжданата тук проблематика, не е доказано наличие на причинно-следствена връзка между замърсяването на средата с пестициди и проявите на разпад на пчелни семейства (Johnson et al., 2010). Съгласно Smith et al. (2014) най-голямото предизвикателство пред изследователите е данните за ефектите от действието на пестициди върху пчели, получени на индивидуално ниво на експериментиране, да се екстраполират към цялото пчелно семейство. Изследвания върху проблема с използване на молекулярни техники също не предлагат категорични отговори. Чрез ДНК-микрочип (microarray) анализ на транскрибирани продукти от чревния тракт на пчели от кошери в разпад, Johnson et al. (2009) констатират наличие на необичайни РНК фрагменти, за които се предполага, че са резултат от инфекция с един или повече вируси. Същевременно авторите не установяват повишена експресия на гени, свързани с реакцията на организма към пестицидна интоксикация. vanEngelsdorpn et al. (2009а) също не установяват корелативна зависимост между разпада на пчелните семейства и пестицидите, откривани в колонията. Напоследък отделни изследователи се насочват към проучване на механизмите за детоксикация при пчелите и по-специално – към ролята на ген P450, кодиращ способността на пчелите да метаболизират попадналите в кошера токсични съединения (Johnson et al., 2012; 2015).

Johnson et al. (2010) обобщават резултати от широкомащабни изследвания, проведени в САЩ. Доказано е присъствието на 121 пестицида и техни метаболити в обследваната извадка от 887 проби от пчели, прашец и восък, събрани от стационарни и мобилни пчелни семейства. Сред установените групи пестициди са 16 пиретроида, 13 органофосфата, 4 карбамата, 4 неоникотиноида, 4 растежни регулатора за насекоми, 3 хлорирани циклодиени и пр. инсектициди и акарициди; още 30 фунгицида, и 17 хербицида. Четиридесет от пестицидите са системни за пчелите. Пиретроидните инсектициди, отличаващи се с висока акутна токсичност по отношение на пчели (Mineau et al., 2008), са най-често срещаният клас инсектициди, доминиращ повечето от обследваните проби. Очакваното въздействие от такава масирана, хронична токсичност на средата в кошера може да варира от летални или сублетални ефекти върху ларвите, и пчелите-работнички до промени в репродуктивните способности на пчелата-майка (Thompson, 2003; Desneux et al., 2007). Предполага се, че установените в пчелните продукти пестициди могат да въздействат върху пчелите самостоятелно или съвместно – но по неизвестни засега механизми (Johnson et al., 2010). Така например, Mullin et al. (2010) установяват широк кръг от пестициди – акарициди, инсектициди, фунгициди и хербициди, в пчели и пчелни продукти, както от болни, така и от напълно здрави кошери. На базата на получените резултати, обаче, авторите не са в състояние да идентифицират общ белег, който може да насочи към определен пестицид или клас от пестициди, директна причина за загубите на пчелни семейства.

Роля на неоникотиноидните инсектициди.
Неоникотиноидите са синтетични алкалоидни инсектициди, аналози на естествения никотин. В третираните растенията се разпространяват системно по акропетален път (възходящо по ксилема). Отнасят се към групата на невротоксичните инсектициди. Действат като агонисти на постсинаптичния рецептор в централната нервна система на насекомото: свързват се селективно с ензима никотин ацетилхолин, като по този начин блокират контакта между невротрансмитера и постсинаптичния рецептор. С потискане на сигнала на рецептора, се блокира провеждането на нервни импулси в организма, преустановяват се мускулните контракции и насекомото загива. Прилагат се под различна форма – пръскане на надземните части, третиране на семена, внасяне директно в почвата при широк кръг от земеделски култури. Употреби на неоникотиноиди са регистрирани в близо 100 държави в света.

Досега са известни две групи неоникотиноиди: циано-субституирани (ацетамиприд и тиаклоприд) и нитро-субституирани (имидаклоприд, тиаметоксам, клотианидин, нитенпирам и динотефуран). Разликите в химичната формула определят различна токсичност на двете групи активни вещества по отношение на пчелите. По-висока токсичност носят представителите на нитро-субституираните неоникотиноиди, а именно между 0.018 µg (18 ng LD50 на имидаклоприд) до 0.14 µg (138 ng LD50 на нитенпирам) на индивид при контактно действие (Iwasa et al., 2004). Над 800 пъти по-слабо токсични по отношение на пчелите са молекулите от групата на циано-субституираните ацетамиприд и тиаклоприд, съответно с LD50 7.07 µg и 14.6 µg на пчела.

В 1985 г. Байер КропСайънс патентова имидаклоприд, първият инсектицид от групата на неоникотиноидите. С появата си на пазара през 1990-те това активно вещество се превърна в най-масово използвания инсектицид в земеделската практика. Макар, че нивото на токсичност на имидаклоприд е значително по-ниско по отношение на хора и животни в сравнение с други инсектициди (органофосфати и карбамати), новата молекула се превърна в обект на интензивни токсикологични и екотоксикологични проучвания. Основания за това бяха относително по-висока токсичност на продуктите, съдържащи имидаклоприд по отношение на насекоми и екологични рискове, свързани със съдбата и поведението на продукти от разпада на активното вещество в околната среда. С началото на новото хилядолетие на пазара на продукти за растителна защита се появиха и други известни инсектициди от групата на неоникотиноидите: клотианидин и тиаметоксам, последвани от ацетамиприд и тиаклоприд. Във фокуса на проблема със загиване на пчелните семейства неоникотиноидите попаднаха през 2000 г. Тогава част от кошерите в района на Фриули, североизточна Италия, загинаха. Това съвпадна по време със сеитбата на царевицата, като част от използваните семена за посев в региона бяха третирани с инсектицида Гаучо® (активно вещество имидаклоприд), засети изключително с вакуумни сеялки. Съобщения от френски пчелари, които подозираха третирането на слънчогледовите семена с неоникотиноиди, като причина за загиване на пчелните семейства във Франция, накара италианските им колеги да повярват, че причина за загиването на кошери е използването за посев на третирани с имидаклоприд семена от царевица. Клеймото – заслужено или не, беше поставено. Все пак беше отчетен фактът, че по време на сеитба с вакуумна сеялка става разпрашаване и разнасяне по въздуха на част от инсектицидното покритие на семената. През следващата 2001 г. кошерите в района останаха здрави, независимо от прилагането на същата технология за сеитба и с използване на същата техника. Конкретните причини за загубите от пчелни семейства през 2000 г. останаха неизяснени (Schnier et al., 2003).

Проучвания в тази насока, бяха проведени скоро след това в Германия. Категорично беше доказана възможността за емитиране по въздуха на частици инсектициден продукт от повърхността на третирани с неоникотиноиден инсектицид семена от царевица и слънчоглед в момента на сеитба, когато това се извършва с вакуумна сеялка (проф. Удо Хеимбах, личен контакт). Беше установено, че поради специфичното насочване на въздуха от създаване на вакуум за прилепване на семената към гнездата на диска на сеялката се формира облак от талк и инсектицидни частици, които се разпространяват по въздушен път на разстояние от 50 до 150 м. Рисковете за пчелите идват оттам, че в съседство на царевицата или слънчогледа може да има площи, застъпени с маслодайна рапица, по която попада разнасяния по въздушен път инсектицид. Обикновено по време на сеитбата на царевицата или слънчогледа, рапицата е във фаза цъфтеж, в резултат на което посещаващите я пчели попадат в контакт с инсектицида (Schnier et al., 2013). Други автори, като Marzano et al. (2011) установяват относително ниски нива на съдържание на неоникотиноид в капките от роса и гутация по изложените на прахово замърсяване неприцелни, съседни култури. Акутна токсичност на облака разпрашен продукт, излизащ от вакуумна сеялка по отношение на пчелите установяват Girolami et al. (2012). Дискусионен остава прилаганият от тези и други автори, подход със затваряне в кафези на опитните пчели при експозицията им на действието на неоникотиноидните средства. Може да се приеме, че този подход на изследване не съответства на реалните производствени условия и създава предпоставки за прекомерна експозиция на опитните екземпляри на действието на пестицида. Така или иначе, проблемът с разпрашаването намери решение преди всичко чрез включване на прилепител във формулациите на неоникотиноидните препарати за третиране на семена или добавяне на такъв по време на третиране на семената (Schnier et al., 2013). Алтернативен вариант предлага в чувалите със семена, непосредствено преди насипване в бункера на сеялката (била тя вакуумна или друг тип), да се добавя малко количество вода, което подобрява прилепването на инсектицида и ограничава значително разпрашаването (проф. Удо Хеимбах, личен контакт). Последният способ би могъл да се прилага от всеки производител като допълнително средство при сеитба на третирани семена от двете култури, независимо от типа на сеялката – обикновена или под налягане. За последните се приема, че проблемът с разпрашаването на инсектициди от третирани семена не съществува. Изследвания на Tapparo et al. (2012) доказват наличие на опасен за пчелите дрифт от разпрашаване, въпреки взетите предпазни мерки. Междувременно част от засегнатите от забраната за използване на третирани с неоникотиноиди семена излязоха с успешно техническо приспособление – въздушен дефлектрор. Приспособлението се монтира към вакуумната сеялката и улавя до 95% и повече от фрагментите на разпрашения при сеитбата химичен продукт (Nuyttens, 2013; Manzone, 2015).

За разлика от страните на Западна и Централна Европа, у нас последствията от разпрашаването по време на сеитба са минимизирани поради неимоверното окрупняване на площите със зърнени и технически култури. Допирателните зони между съседни маслодайна рапица и други култури, в т.ч. царевица и слънчоглед, са значително редуцирани, а оттам и периферните зони в блоковете с рапица, изложени на потенциално замърсяване са също ограничени. От друга страна, по същата причина, може да се счита, че (с изключение на периферията) в по-големите блокове относително много по-голяма част от площите с рапица остават незасегнати при евентуално разпрашаване и дрифт на инсектицид при сеитба на съседни култури. В допълнение и по ред причини, очакванията за масова инвазия на рапица в България не се осъществиха напълно; през последните години е налице спад в размера на площите, заети с тази култура.

Още в началото на новото хилядолетие сред научната общност стартира широк дебат, а с него и редица програми от научни изследвания, относно потенциалното, негативно въздействие на неоникотиноидните пестициди върху насекомите-опрашители, в частност, култивираната медоносна пчела или експлоатирани по друг начин от човека, диви пчелни семейства (Schmuck et al. 2001, Maus et al. 2003, Faucon et al. 2005; Blacquiere et al., 2012; Sanchez-Bayo and Goka, 2014; Schierow et al., 2012; 2015). Години по-късно, на 16.01.2013 г. EFSA (European Food Safety Authority, Европейски орган за безопасност на храните) издаде комюнике, в което се оповестява, че „Организацията е идентифицирала редица рискове за пчелите, свързани с три неоникотиноидни инсектицида”. По отношение на тях се казва още „има високи нива на несигурност в последните оценки (за тяхната безопасност)”, както и, че „всички факти сочат, че учените на EFSA не са в състояние да финализират оценката за риска, свързан с част от употребите, разрешени в ЕС. Установяват се празноти в данните, които би трябвало да се запълнени за да се извърши оценка на потенциалния риск за пчелите от (използването на) клотианидин, имидаклоприд и тиаметоксам” (EFSA, 2013).

Често, обаче, проучванията с участие на пестициди не доказват, че констатираните промени в поведението на отделните индивиди водят до негативни въздействия върху цялото пчелно семейство (Gill et al., 2012). Авторите допускат вероятността, че сублеталните ефекти на индивидуално ниво при пчелите могат да се буферират (преодоляват) на социално ниво – пчелна колония/семейство. Вероятно това е причината за липса на доказани негативни ефекти върху пчелните семейства от действието на сублетални дози пестициди в производствени, полски условия – например при употреба на съответния пестицид, съгласно разрешената употреба и предписанията на етикета на продукта. Остава неизвестна възможността за акумулиране на един и същ пестицид в пчелното семейство, както и евентуални последствия от комбиниран ефект от сублетална интоксикация с различни активни вещества и видове пестициди. Gill et al. (2012) установяват, че комбинираното въздействие на неоникотиноиден и пиретроиден инсектицид в концентрации, аналогични на използваните в земеделието при производствени условия, води до по-силно изразени смущения в храненето на отделните възрастни пчели, повишава смъртността и редуцира броя на ларвите в пилото. Оттам се прави заключението, че под въздействие на повече от един пестицид, попаднали в кошера, се повишава смъртността сред пчелите.

От прегледа на различни литературни източници стигаме до извода, че няма единно мнение относно ефектите от въздействието на неоникотиноидните инсектициди върху медоносната пчела и други видове опрашители. Отделните изследователи и изследователски групи често получават противоречиви данни за влиянието на този клас инсектициди върху здравното състояние на пчелните семейства – от алармиращи доказателства за вредни въздействия с летален изход, до пълна липса на негативен ефект. Тук обобщаваме накратко двете тенденции, базирани на публикувани в научната литература резултати от изследвания, провеждани през последните години.

Негативни ефекти от използване на неоникотиноиди. Неоникотиноидните инсектициди попадат в организма на медоносната пчела, бомбуси или други опрашители при хранене на насекомите с нектар, и полен от цветовете на третирани растения (Cresswell et al., 2012). Krupke et al. (2012) разглеждат различни пътища на замърсяване на кошерите с неоникотиноиди, но акцентират предимно върху разпрашаването на продуктите, използвани за третиране на семената по време на сеитбата. Yang et al. (2008) установяват негативен ефект на сублетални дози имидаклоприд върху поведението на медоносната пчела. Оказва се, че храненето на индивидите със захарен сироп, съдържащ 50 µg L-1 води до удължаване на времевия интервал между две посещения на мястото на хранене. Използването за храна на сироп, съдържащ 1250 µg L-1 имидаклоприд води до съществени изменения в поведението, като част от индивидите не откриват повторно мястото на хранене, а при други – значително се удължава времето, необходимо им за завръщане до кошера. За повишена смъртност, резултат от дезориентиране и невъзможност да открият обратния път към кошера при пчели, интоксицирани с тиаметоксам, съобщават Henry et al. (2012), Guez (2013) и др. Пчелни колонии, изложени на хронично въздействие на клотианидин и тиаметоксам в рамките на два размножителни цикъла показват формиране на двукратно по-малък брой възрастни индивиди и ларви, и произвеждат двукратно по-малко количество пчелен мед и прашец (Sandrock et al., 2014). В дългосрочен план това не се е отразило на способността на кошерите да презимуват успешно, но част от изложените на въздействие семейства губят майката през следващата пролет. Същите автори установяват, че загубите при отделните пчелни семейства се определят от различни нива на генетично детерминирана устойчивост на пчелите към интоксикация (Sandrock et al., 2014).

Изследвания на Girolami et al. (2009) не доказват пряка връзка между употребата на неоникотиноиди в земеделието и синдрома на празния кошер при медоносната пчела. Същевременно авторите установяват наличие на 10-100 µg L-1 неоникотиноидни инсектициди в гутационния сок (резултат от транспирацията в растителния организъм) по листата на млади царевични растения, получени от семена, третирани с тиаметоксам, клотианидин и имидаклоприд. Храненето на пчели с такъв сок води до акутно отравяне и смърт на опитните индивиди. Други аналогични проучвания със захарно цвекло не откриват влошаване на здравното състояние на пчели, стига те да разполагат с естествен източник на вода (Keppler et al., 2010; Capri and Marchis, 2013). Изследване на Tapparo et al. (2011) установява 346 µg L-1 имидаклоприд, 102 µg L-1 клотианидин и 146 µg L-1 тиаметоксам в гутационния сок на поници от царевица, поникнала от семена, третирани с неоникотиноиди. Концентрацията на инсектицидите прогресивно намалява за период от 10-15 дни след поникване на младите растения. Фипронил не е установяван в гутационния сок. Остава въпросът доколко пчелите посещават млади царевични поници, далеч преди цъфтежа на културата и дали са потенциално изложени на такава форма на интоксикация? Все пак, известно е, че пчелите могат да използват сокът като източник на вода, а поради съдържанието на захари в него – и на храна. Последното би могло да бъде факт в хладно и дъждовно време, когато събирането на полен и нектар е възпрепятствано. Водата е необходима най-вече за разтваряне на складирания мед, с цел изхранване на пилото (Nicolson, 2009). По данни от изследване на Гриинпиис (2013), обаче, количеството гутационен сок, което една пчела е в състояние да погълне за ден е значително по-ниско от акутната LD50 доза от неоникотиноид за един ден. Авторите приемат, че това обстоятелство минимизира риска от интоксикация на пчелното семейство с неоникотиноиди, пренасяни по транспирационен път от семето към листата на царевичния поник. Счита се също за технически невъзможно да се оцени риска от пестицидите, внасяни от пчелите с гутационен сок, използван като вода за охлаждане на кошера и в частност на пилото. Независимо от това, докладът на Гриинпиис апелира за пълна забрана на всички инсектициди за третиране на семена от царевица, разрешени към тогавашния момент – 2013 г. и за въвеждане на „екологични” практики за опазване на културата от почвени вредители.

Диви, земни пчели, известни като бомбуси (например Bombus terrestris L., Hymenoptera: Apidae), са сред опрашителите от значение предимно за цветя и други растителни видове. В съвременното земеделие се използват като опрашители на овощни и зеленчукови култури, особено в оранжерии през зимния период. Използвайки нов тест при лабораторни условия, Mommaerts et al. (2010) индуцират промени в храненето на бомбуси след поглъщане на сублетални дози тиаметоксам и тиаклоприд. Значително по-малък брой (85%) пчели-майки се формират в кошери на бомбуси, изпожени на въздействие на неоникотиноиди при реални нива на експозиция, идентични с тези в производствени условия (Whitehorn, 2012). Авторите заключават, че неоникотиноидите са само част от пестицидните замърсители, които могат да окажат негативно въздействие върху дивите пчели. Анализ на риска от неоникотиноиди по отношение на бомбуси доказва негативен ефект от действието на тиаметоксам и клотианидин, в наблюдения, провеждани във земеделски площи (Goulson, 2015).

За съжаление цитираните тук, както и много други проведени изследвания не вземат под внимание реалните количества химичен продукт, който може да се погълне от отделния пчелен индивид при хранене върху замърсена растителност. Очевидно е, че публикуваните данни в научната литература са генерирани в експериментална среда, много по-различна от реалната агрономическа обстановка. Проучванията върху потенциалните ефекти би трябвало да се провежда в контекста на цялата колония и съществуващите сложни взаимодействия в нея. Съгласно Регламент 1107 (2009), заместващ Директива 91/414 (1991) на ЕС, използваните данни трябва да са получени в лицензирани за целта изследователски организации и при спазване на изискванията за Добра лабораторна (ДЛП) и Добрата експериментална практика (ДЕП). Убедени сме, че тези обстоятелства са взети под внимание от експертите, оценяващи активни вещества и продукти за растителна защита на европейско и национално равнище, а наличните данни за токсикологичните и екотоксикологични характеристики на неоникотиноидите са анализирани задълбочено преди включване на тази група инсектициди в Разрешителния списък на ЕС, и при разрешаване за употребата им в отделните държави-членове на ЕС. Редно би било всички пострегистрационни изследвания с тази или друга група пестициди да се провеждат на по-високо експериментално ниво, а именно в производствени или близки до производствените (полупроизводствени) условия. За генериране на акуратни експериментални данни, би трябвало експозиция на опитните индивиди на действието на изследваните търговски продукти да се осъществява съгласно разрешената употреба, и предписанията върху етикета на съответния продукт. Напоследък бяха публикувани критични материали в тази насока. Не можем да не се съгласим, че редица изследвания, доказващи ролята на неоникотиноидите в синдрома, са базирани на неподходящ експериментален дизайн, допускащ масивно предозиране, като например прехранване на опитните пчелни индивиди с оценяваните инсектициди (DEFRA, 2013; Tozii, 2014). Така Laurino et al. (2011; 2012) наблюдават остро токсично отравяне на пчели при хранене и физичен контакт с високи дози тиаметоксам, клотианидин, ацетамиприд, и тиаклоприд в лабораторни условия. С понижаване на концентрацията на активните вещества под реалистични нива на експозиция и в съответствие с разрешените употреби на продуктите в земеделското производство, страничните ефекти изчезват.

Фипронил е активно вещество, което не е разрешено за употреба в земеделието като продукт за растителна защита. Прилага се за борба с хлебарки, бълхи, акари и др. по животни и в домашни условия. Употребата на продукти на тази база е вън от професионалната ни сфера.

Липса на негативен ефект от използването на неоникотиноиди. LD 50 (количеството, при което загиват 50% от изложените на въздействие индивидите) на имидаклоприд за медоносната пчела е 4.5 ng (0.045 µg) акутна доза (Cresswell, 2011). Когато активното вещество постъпва равномерно в организма на пчелата в рамките на един ден, дори и по-големи количества имидаклоприд от посочените не оказват влияние върху продължителността на живота и способността за предвижване на отделните индивиди (Cresswell et al., 2012).

В опити, провеждани при производствени условия в Канада, Cutler and Scott-Dupree (2007) не установяват негативен ефект в дългосрочен план върху колонии от пчели, отглеждани в продължение на три седмици върху цъфтяща маслодайна рапица, получена от третирани с клотианидин семена. Авторите не откриват никакви изменения в показатели като смъртност, продължителност на живот и развитие на пилото. Макар, че в опитните индивиди и събрания от тях прашец са установени остатъчни количества клотианидин – съдържанието на активното вещество е с 8 до 22 пъти по-ниско от най-високите допустими стойности, за които е известно, че не водят до негативни последствия за пчелите. Не са открити остатъчни количества във восъка, произведен от пчелите, отглеждани върху площи с третирани семена. Презимуването на същите е било успешно, без констатирана разлика от вариантите без химично третиране на семената (Cutler and Scott-Dupree, 2007). Идентични резултати от широкомащабни производствени опити, проведени по аналогичен начин – с отглеждане на пчели върху рапица в масов цъфтеж, получена от третирани с клотианидин семена, съобщават Cutler et al. през 2014. Установени са незначителни остатъчни количества клотианидин в прашеца, събран до края на периода на цъфтеж на рапицата. Заключението на авторите е за съществуващ нисък риск за пчелните семейства, като резултат от използването на третирани с клотианидин семена за посев от маслодайна рапица. Други изследвания потвърждават, че експозицията на хронична интоксикация с имидаклоприд има пренебрежимо слаб негативен ефект върху пчелното семейство (Nguyen et al., 2009).

Широката общественост тотално игнорира факта, че химическите компании, производители на пестициди, същевременно се явяват и едни от най-големите производители на сертифицирани семена за посев в Света. В тази връзка индустрията далеч не е заинтересована от изчезването на пчелите и другите опрашители. Повече от ясно е, че дори и хипотетичната, ако се реализира, тази перспектива би довела преустановяване на производството, както на семена за посев, така и на считания за основен търговски продукт – пестицидите: с изчезване на пчелите, ще отпадне необходимостта от използването им. Затова, за изследване на ефектите от действието на предлаганите от тях агрохимикали върху пчели и други опрашители, основните химически компании заделят ежегодно огромен финансов ресурс, който не е по силите дори на най-престижните научни институции. На този етап, стотици научни експерименти, провеждани в лицензирани за целта експериментални бази и при спазване на изискванията на ДЛП и ДЕП, доказват по безспорен начин липсата на негативен ефект от употребата на неоникотиноидни инсектициди при спазване на условията, отразени върху етикетите на отделните продукти (Вж. „Confirmatory data on bees”, предоставени на Компетентните органи по оценка и разрешаване на продукти за растителна защита към ЕС и БАБХ, МЗХ).

Налагат се някои сравнения: Австралия е сред континентите масово прилагащи неоникотиноиди под различни форми, включително на третирани семена за посев. Въпреки това в страната не са регистрирани случаи на масово загиване на пчели. Причината се търси и се открива в липсата на акара „вампир”, Varroa destructor на територията на страната (Australian Government, 2011; 2014; Tozzi, 2014). По тази причина Австралия изнася пчелни продукти, пчели-майки и цели кошери за опрашване на земеделски култури. Обратно, вносът е строго забранен, а прилагането на карантинни мерки – задължително (Watson and McCarthy, 2015). Същевременно Франция е държава, забранила напълно използването на неоникотиноиди. По неофициална информация проявите на синдрома „празнен кошер” в страната продължава, както и нападенията от Varroa destructor. Макар и твърде индикативни, тези данни не са достатъчни за да се хвърли вината за проблема единствено върху стресори от биотичен характер – в частност паразитиране на пчелите от акари – и да се игнорират всички други възможни причини.

Предимства от използване на неоникотиноиди в земеделието. По данни на отделни производители и представители на Индустрията в България масово се засяват семена от маслодайна рапица, царевица и слънчоглед, третирани с неоникотиноидни средства, нелегален внос от страни извън ЕС. Би трябвало да си зададем въпроса, действаща ли е въобще и доколко е ефективна забраната за употреба на тази група пестициди след 30.10.2013 г.? Компетентните органи в Държавата трябва да вземат под внимание предпочитанията на производителите, с оглед на доказаната в практиката ефективност на продуктите на база неоникотиноиди и свързаните с тях методи за приложение.

Основно предимство на неоникотиноидните инсектициди е високата им ефективност, като средства за третиране на семена за опазване на редица култури от почвообитаващи неприятели, в т.ч. телени червеи, коренов червей, хоботници, майски бръмбари, житен бегач и др. В това отношение неоникотиноидите са незаменими, предвид ниските дози, прилагани за единица площ, а оттам – значително по-ниският екологичен риск от използването им. Така влаганите количества търговски продукт чрез третирани с неоникотиноид семена не надвишават 10-15-20 ml на декар в зависимост от културата – царевица, слънчоглед, рапица, цвекло и др. Тези количества съответстват на около 1.5-2.0 до 6.0 g активно вещество за същата площ в зависимост от използвания инсектицид. За сравнение, разрешени към момента инсектициди на друга база за борба със същите почвени неприятели, по същите култури се използват чрез внасяне в почвата – лентово и локално, в дози между 1000-1500 до 2000 g за декар. Очевидно е, че тези дози многократно надвишават дозите, в които се прилагат неоникотиноидните инсектициди чрез третираните семена. Същевременно самото инкорпориране в почвата на инсектициди, заместили неоникотиноидите може да се осъществява по време на сеитба на културата. Не е сигурно дали това също не е свързано с разпрашаване и дрифт до съседни, цъфтящи култури, посещавани по същото време от пчели и други опрашители.

Друго предимство от използването на неоникотиноиди, на което, обаче, не се обръща внимание, е свързано с използването им за борба с широк кръг от неприятели по надземните части на редица земеделски култури в т.ч. овощни, зеленчукови, полски, технически и др. Пръскането на надземните части на растенията с неоникотиноидни инсектициди води до бърз убийствен ефект за листни въшки и други вектори на вирусни инфекции по растенията. Разликата е в това, че третирането с други инсектициди, главно авициди, води до временно активизиране на прицелните неприятели и повишаване на желанието им за хранене, при което се осъществяват масови заразявания на растенията с вирусни болести. Изложените на въздействието на неоникотиноиди насекоми-вектори на вируси бързо изпадат в състояние на тремор и парализа, прибират стилета в устния апарат и престават да се хранят. С това значително се ограничава разпространението на вирусни инфекции по третираните култури.

Интерактивни и кумулативни ефекти: действие на различни стрес-фактори
По отношение на причините за загиване на пчелните семейства изразяваните становищата са най-често поляризирани, с претенцията, че един или друг отделен стрес-фактор е основна, ако не и единствена причина за феномена. Сред инсектицидите, най-масово използваните в света неоникотиноиди, следвани отчасти от групата на пиретроидите са обект на най-интензивни проучвания, като фактор за влошено здраве при пчелите. Не са единствените, които заслужават академично внимание. Повече от очевидно е, че причините за намаляване на броя на пчелните семейства трябва да се търси в съвместното действие на много и различни по характер негативни фактори, в т.ч. и други групи пестициди. Много е вероятно крайният резултат за пчелите да се изразява в по-силен – адитивен (допълващ се) или синергистичен ефект, който, без съмнение и за да направи ситуацията още по-сложна, варира във времето и пространството.

Напоследък все по-често се налага схващането, че съвместното действие на два и повече неблагоприятни фактора от различно естество повишават риска от разпад на колонията. Изказват се хипотези, че влошеният здравен статус сред пчелите е резултат от самостоятелно или комбинирано действие на различни фактори, в т.ч. стрес от непълноценно хранене, гладуване и монотонна, „монокултурна” диета, резки метеорологични промени, редуцирано генетично разнообразие в популациите на медоносната пчела и др., в съчетание с, или без допълнителна, хронична интоксикация с пестициди (Daszak et al., 2003; Potts et al., 2010a; Goulson et al., 2015; Johnson and Corn, 2015).

Отделни автори доказват случаи на подтиснат имунен отговор сред пчелите и по-силно нападение от болести под въздействие на неоникотиноидни пестициди. Di Prisco et al. (2013) доказват, че клотианидин може да модулира неблагоприятно NF-κB имунния сигнал при насекомите, което води до понижаване на антивирусните защитни способности на пчелите. Експозицията на клотианидин и имидаклоприд засилва транскрипцията на ген, кодиращ синтезата на протеин, който инхибира споменатата сигнална система и което понижава имунния отговор на отделните индивиди по отношение на вирусни инфекции. Други инсектициди, като огранофосфатът хлорпирифос, не оказват такъв ефект. Пряка връзка между фактора интоксикация с неоникотиноид и промени в имунната система на пчелите, обаче, не е установена (Di Prisco et al., 2013). Хипотезите, свързани с подтискане на имунитета на пчелите към действието на биотични или абиотични фактори, би трябвало да се дискутират с особено внимание. Твърде малко се знае за имунния отговор при пчелите на ниво отделен индивид и на ниво пчелно семейство. Известно е, че геномът на медоносната пчела носи едва една трета от гените за устойчивост, притежавани от други, диви видове пчели. Като социални насекоми, обаче, пчелите могат да разчитат на колективен имунен отговор за защита на колонията като цяло (Evans and Spivak, 2010). Напоследък беше установено, че балансираното хранене на кошера с полен и прополис е в състояние да активира ензими с детоксициращ ефект в отделната пчела (Mao et al., 2013). Счита се също така, че експериментални данни за въздействия върху защитните способности на отделния индивид не биха могли да се екстраполират автоматично към цялата колония, при това в реални условия на терен (Smith et al., 2014). Много от изследванията проследяват ефектите от интоксикацията на един, конкретен пестицид, най-често неоникотиноид, върху пчелите и по-рядко върху пчелните семейства. От изложението по-горе стана ясно, че поставени в реална среда, пчелите са изложени на въздействие на широк кръг от пестицидни продукти, при това далеч не само неоникотиноиди. Резултатите от множествената интоксикация с повече на брой пестициди (в редица случаи десетки) не могат да се предвидят единствено въз основа на проучване на индивидуалните ефекти на отделните активни вещества върху пчелите.

Наскоро проведени изследвания доказват, че интерактивни взаимодействия между пестициди и патогени водят до влошаване на здравното състояние на пчелните семейства (Alaux et al., 2010; Vidau et al., 2011; Aufauvre et al., 2012; Pettis et al., 2012; Baron et al, 2014). Експозицията на неоникотиноидни пестициди повишава чувствителността на пчелите към чревния паразит N. ceranae (Wu et al., 2012). Имидаклоприд е в състояние синергистично да повиши нивото на инфекция с Nosema spp. (Alaux et al., 2010), както и смъртността (Pettis et al., 2012), когато двата стрес-фактора присъстват едновременно в кошера. По подобен начин Aufauvre et al., 2012 установяват по-висока смъртност при интоксикация с фипронил и заразяване с N. ceranae, отколкото, когато двата агента действат изолирано.

Взаимодействието между стресори не се ограничава с пестициди и патогени. Много често непълноценното хранене на кошерите се изтъква като фактор, повишаващ загубите, причинявани от паразити по пчелите. Например, паразитът Crithidia spp., причинява по-малко смъртност, ако дивите пчели разполагат с пълноценен източник на храна (Brown et al., 2000). Goulson et al., 2015 изказват предположението, че хранителният стрес оказва влияние на LD50 стойностите за отделните токсични за пчелите съединения. Това се доказва от вариращите стойности на LD50 за пестициди в отделни, независими едно от друго проучвания (Pisa et al., 2015). Изградени са модели, проследяващи ефекта от акумулиране на пестицидите в телата на пчелите-работнички (Rondeau et al., 2014). Установено е, че сублетални дози на имидаклоприд в пчелния мед могат да доведат чрез натрупване в организма на пчелите до летални нива към края на живота на отделните индивиди (Blacquière et al., 2012; Rondeau et al., 2014). Schierow et al. (2012) изказват предположение, че пестицидите могат да се акумулират в полена и нектара, ако растенията се третират неколкократно през вегетационния сезон.

Накратко, както Goulson et al. (2015) отбелязват, отделните фактори, оказващи негативен ефект върху здравето на пчелите не действат изолирано. Очевидно, всички видове пчели са подложени на действието на различни стрес-фактори едновременно и с натрупващ се във времето ефект. При това всеки отделен фактор понижава способността на пчелите да преодоляват негативните ефекти от действието на останалите стресори. Вероятно смъртността на пчелите и пчелните семейства би била по-ниска, ако нападнатият от паразити кошер не е изложен допълнително на действието на сублетални дози токсични вещества, в т.ч. антибиотици и акарициди, използвани в пчеларството, или пестициди в земеделието, и/или не е подложен на глад, и монотонна диета, често резултат от неблагоприятни метеорологични условия, например продължителна суша, или ниски температури. Изводът е, че комплексните причини налагат търсене на комплексни решения на проблема. Стратегията трябва да бъде насочена към редуциране на общия и индивидуален стрес от действието на различни неблагоприятни фактори, чрез радикална промяна на средата, която пчелите обитават, и в която осъществяват своите функции.

Възможности и перспективи за решаване на проблема
Уроците от Хиндукуш.
Перспективата за живот без пчели и други опрашители беше продемонстрирана в региона Маоксиан, провинция Съчуан, югозападен Китай, част от планинската верига Хиндукуш, където пчелите – диви и медоносни (европейска и източна, ), изчезнаха за период от 20 и повече години (Partap and Ya, 2012). Районът е лишен от индустриални замърсители, но липсват и алтернативни източници на доходи. В началото на 1990-те местните, до този момент самодостатъчни фермери, задоволяващи предимно собствените си нужди, се насочиха към създаване на пазарно ориентирани насаждения от ябълки и круши. И двете овощни култури са самостерилни, което предполага опрашване на цветовете с полен от други, генетически отдалечени форми (сортове) на съответния вид. Първоначално реализираната печалба бе четирикратно по-висока. С част от парите децата бяха изпращани за първи път на училище, а с друга беше изградена пътна мрежа. Постепенно в региона нарастна делът на сортовете, които се продават по-добре и осигуряват по-високи приходи. Същевременно намаля делът на онези, отглеждани с цел кръстосано опрашване. Те бяха редуцирани до около 10% от сортовата структура, вместо оптималните 30%. Значителна част от производството на плодове беше компрометирано. С интензификация на производството и желанието да се изкарат на пазара плодове с по-добър външен вид беше увеличена употребата на пестициди, и в частност инсектициди. Схващането, че причина за по-слабото опрашване са насекомни неприятели, атакуващи цветовете, доведе до още по-интензивна употреба на инсектициди. Природните хабитати – алтернативни източници на нектар за пчелите – главно гори и естествена растителност, бяха заменени с нови, промишлени насаждения. С това периодът за ефективно хранене на пчелите беше редуциран до 14 дни на година. Възникна вторият голям проблем в региона – изчезнаха култивираните медоносни пчели и други насекоми-опрашители. Към 1999 г. проблемът обхвана съседни области от Хиндукуш – територии на Индия, Пакистан и Непал (Partap, 2003; Partap and Ya, 2012). Случаят е уникален с това, че за да оцелеят местните фермери бяха принудени да преминат към ръчно опрашване на цветовете на овощните дървета (Partap and Ya, 2012). Процесът включва събиране и изсушаване за 24 ч. на цветния прашец от цветове на сортовете, предназначени за кръстосано опрашване („опрашители”), след което той се нанася с помощта на четчица върху близалцето на всеки отделен цвят на пазарно ориентираните сортове. Оценявайки стойността и значението на получения завръз, всеки отделен плод се обвива в мрежеста торбичка, привързва се към прилежащата клонка и остава така до реколтирането.

В Индия, Непал и Пакистан проблемът беше решен с възстановяване на естествената растителност, осигуряваща местообитания и хранителни източници за пчелите, подходящо управление на естествения процес на опрашване и обучение на фермерските семейства. Там пчелните популации бяха възстановени, а след 2011 г. ръчното опрашване се практикува рядко. Вместо това, компетентните органи в Китай предоставиха допълнително обучение по ръчно опрашване на овощните култури. Практиката продължава да се прилага с успех поради няколко причини: 1) 100% ефективност на манипулацията (опрашване на цветовете); 2) производителност между 5 и 10 дървета за човекоден при цена на труда 12-19 $; 3) по-висока цена за един нает кошер на ден с цел опрашване– 46.88 $ през 2010 г.; 4) нежелание на пчеларите да отдават кошери под наем, тъй като по-голяма част от фермерите практикуват цъфтежно пръскане с инсектициди и фунгициди; 5) ниска ефективност на пчелното опрашване поради неблагоприятни условия – облачност и чести превалявания в региона (Partap and Ya, 2012). По разбираеми причини този подход е неприложим за райони с по-малко и по-високо платена работна сила.

Какви изводи налага опитът от Хиндукуш? Неправилната употреба на пестициди в земеделието е част от проблема, но не е единствена причина за загиване на медоносната и други видове пчели. Отказът от употреба на пестициди, ако беше възможен и като единствена мярка, не би бил решение за справяне с феномена. Дали моделът от Китай е картина на нашето бъдеще без пчели? Вероятно не. Но възстановяването и консервирането на естествените местообитания на опрашителите днес, може да подсигури разнообразието на трапезата ни утре (Burkle et al., 2013).

Опитът на Северна Америка.
Редуцирането на броя на пчелните колонии в САЩ с над 50%, като резултат от интродукция на паразитни акари, интензивна употреба на пестициди и индустриализирано, мобилно опрашване, беше частично компенсирано чрез внедряване на кръстоски между европейската, A. mellifera и африканската медоносна пчела, Apis mellifera scutellata Lepeletier (Ghazoul, 2005). Новите, хибридни форми показват повишена устойчивост на паразити, инфекциозни болести и някои пестициди (Schneider et al., 2004; Moore et al., 2015). Също така, те намират успешно приложение в земеделските практики на страни от Латинска Америка, като Бразилия, където замениха европейската пчела и дори бяха оценени като по-добри опрашители от европейската (Basualdo et al., 2000). Проблемите, свързани с използването на тези, т.нар. „африканизирани” пчели или „пчели-убийци”са по-малкият брой работнички в една колония, по-къс полет и периметър на хранене около колонията, и висока смъртност при преместване на ново място за паша. Освен това африканизираните пчели са изключително агресивни. Сега се оценяват като неприложими за САЩ поради мобилния характер на използваното там пчелно опрашване за голяма част от културите(Ghazoul, 2005). Предприеманите в страната мерки са насочени към използване на по-малко интензивни форми на земеделие, свързани с редуциране на зависимостта на земеделието от употребата на пестициди. Популяризира се запазване на плевелната и друга растителност около обработваемите терени, където пчелите биха намерили допълнително паша, за по-дълъг период от време. Изследвания в тази насока показват, че структурни промени в ландшафтното разпределението на културите със запазване и/или внедряване на диви растителни видове повишава видовото разнообразие от пчели и пеперуди-опрашители (Banaszak, 1992; Kremen et al., 2004).

Текущи изследователски програми.
През настоящата година Intel и Австралийската Commonwealth Scientific and Industrial Research Organization (CSIRO) стартираха качествено ново проучване на проблема със загиването на медоносната пчела на остров Тасмания. В изследванията се използва чип, разработен от Intel и базиран на платформата Едисон. Чипът се прикрепва към пчелите и проследява в реално време поведението на всеки индивид в различни географски области и при различни условия – природни, метеорологични, стопански, агрономически, и др. Очаква се първите резултати да станат публично известни към средата на 2016 г.

Във ход е мащабно проучване на Европейската Асоциация по Безопасност на Храните (EFSA), насочено към систематизиране и анализ на наличните научни данни по проблема със загиването на пчелите и други насекомни опрашители. Изследването се очаква да приключи през януари, 2016, след което резултатите ще бъдат публично оповестени. Въз основа на направените заключения се очаква ЕК да предприеме адекватни мерки по ограничаване и справяне с проблема на разпад на пчелните семейства.

Подходи към ограничаване на последствията и решаване на проблема.
Статистиката сочи, че броят на пчелните семейства в Европа и Северна Америка намалява. Това означава ли, че медоносната пчела наистина изчезва? Площите, заети със зеленчукови култури в България също намаляват. Това означава ли, че зеленчуковите култури са на изчезване? Вероятно не, защото популациите на отделните видове са под наш контрол. Нарастват площите със зърнени култури. Това означава ли, че след 20 или 50 години ще отглеждаме зърнени култури? Вероятно не, така както вече не сме в състояние да отглеждаме захарно цвекло – почвите ни изгубиха тази способност. А ние продължаваме да изнасяме почвено плодородие под формата на зърно за да създадем мощни земеделски производители и търговци, но и за да формираме брутен национален продукт от Европейски фондове. Правим го ежегодно в компромис с потребностите на нашите бъдещи поколения. Изглежда, че ЕС няма нищо против нашето недомислие. Въпреки, че този пример е по-скоро фриволен, проблемът с пчелите силно наподобява този с намаляващата естествена продуктивност на българските почви – решенията зависят от нас. Те трябва да бъдат приложени днес, за да дадат плодове утре. Не разполагаме със всички отговори относно причините, факторите и условията, които генерират проблема с пчелите. Приемаме, обаче, че той е един от многото, налагащи преосмисляне на глобалните и национални приоритети пред земеделието и ограничаване на антропогенното въздействие на използваните към момента интензивни, индустриализирани, или интегрирани системи на производство. Считаме, че решението или минимизирането на този и други проблеми изисква изграждане и внедряване на алтернативни, екологически устойчиви системи на земеделие, способстващи за възстановяване, и консервиране на разрушените природни екосистеми, и изчерпани производствени ресурси. Прилагането на биологични (органични) форми на производство, където това е възможно, разработването и използването на нехимични методи за контрол над вредните популации и патологични явления по земеделските култури е стъпка в правилната посока. Опитът от други държави, обаче, показва, че такава промяна не би била достатъчна. Ако приемем, че причина за редуциране на броя на пчелните семейства са комплекс от взаимодействащи си стрес-фактори, то логически следва, че отстраняването на всеки един от тези фактори, описани по-горе в текста, ще повлияе положително върху пчелите, а също така ще се отрази благоприятно върху дивите пчели и други видове-опрашители.

За справяне със синдрома на празния кошер, както и за решаване на редица други проблеми на съвременното земеделие, се изисква изграждане на качествено различни системи на производство, позволяващи на първо място ограничаване на обработваемите терени и въвеждане на различно ландшафтно устройство на земеделските земи. Схеми като изграждане на мозайки от култури, които цъфтят по различно време, запазване на необработваеми терени с естествена или полуестествена растителност, култивиране на разнообразна цъфтяща растителност под формата на крайпътни, противоерозионни или ветрозащитни пояси, живи огради или пояси около обработваемите площи може да осигури разнообразен хранителен ресурс както за медоносната пчела, така и за диви видове опрашители (Kennedy et al., 2013). Това, от своя страна, повишава ефективността на опрашване на основните култури и създава повече предпоставки за отглеждане на зависещи от пчелното опрашване земеделски култури (Blaauw and Isaacs, 2014). Отглеждането на повече цъфтящи растения в придворните градини и места за отдих в населените места е мероприятие, което способства за консервиране на опрашителите (Blackmore and Goulson, 2014). Има сведения, че някои видове опрашители намират по-добра среда за обитаване в градските зони, отколкото на и около обработваемите, земеделски терени (Osborne et al., 2008). Наши пчелари също потвърждават, че не се наблюдава загиване на пчелни семейства при отглеждане на кошерите в градска среда или, че проявите на загиване са изключително редки (Недялков, Н., личен контакт).

Всички мерки за редуциране на употребата на продукти за растителна защита и ограничаване на зависимостта на земеделието от пестициди биха довели до редуциране на нивата на интоксикация на пчелите и пчелните семейства. От значение е стриктно прилагане на Европейската регулаторна система при разрешаване на употребата и допускане на пазара на продукти за растителна защита, както и употребата на всеки отделен продукт в съответствие с изискванията, посочени върху етикета. Забраната на пръсканията по време на цъфтеж на прицелната култура, стриктното спазване на изискването за излъчване на предупреждение на регионално ниво за предстоящо пръскане, както и съблюдаването на принципите за устойчива употреба на пестициди са сред най-важните мерки за опазване на пчелите от акутно, или хронично натравяне.

Ситуацията налага радикални промени и в самия пчеларски бранш. Не би било достатъчно, ако приемем, че Държавата трябва да подпомага финансово, онези производства на пчелни продукти, които максимално се доближават до биологичното пчеларство. Подобряването на селекцията на медоносната пчела, ограничаване на стреса и експлоатацията на пчелните семейства, и предотвратяване на инвазията на нови причинители на болести, неприятели, и конкуренти са сред мерките, които трябва да бъдат предприети за подобряване на здравното състояние на медоносната пчела.

Заключение.
Измирането на пчелите и пчелните семейства не може да се свърже директно с отделен стрес-фактор (биотичен или абиотичен); явление не може да се свърже с употребата на пестициди в бита, пчеларството или селското стопанство. Очевидно е, че проблемът не се дължи на конкретен пестицид или група пестициди, в т.ч. неоникотиноиди. Причините за загиване и намаляване на броя на пчелните семейства трябва да се търсят в съвместното действие на различни по характер агенти – патогени, множествена, хронична интоксикация с пестициди и съпътстващи стрес-фактори с кумулативен (натрупващ се) ефект, и интерактивни (взаимно допълващи се) взаимодействия помежду им.

Редица изследвания, проведени на ниско експериментално ниво – лабораторно, доказват негативни ефекти от действието на сублетални дози от неоникотиноидни инсектициди по отношение на храненето и поведението на медоносната пчела, в т.ч. способността да открива и запомня местата на хранене (паша). Същевременно никакви отклонения в състоянието и поведението на пчелите и пчелните семейства не са констатирани в публикуваните изследвания от по-висок ранг – провеждани в реални, полупроизводствени и производствени условия – и с използване на реални дози на инсектицидните продукти. Не са отчетени негативни ефекти, когато изследваните пестициди са приложени и в съответствие с официалните разрешения за употреба и предписания върху етикетите на продуктите. В тези експерименти начинът на приложение – третиране на семена или пръскане на надземните части на растенията, не се отразява върху получените резултати. При провеждане на бъдещи проучвания с пчели и други опрашители, евентуалните странични ефекти от действието на неоникотиноиди трябва да бъдат сравнени с тези на други, не по-малко токсични пестициди, при това на различни нива на биологична организация – например, отделен индивид, пчелно семейство и популация. Бъдещите проучвания трябва да се базират на реалистични нива на токсично въздействие – концентрация, дозиране или остатъчни количества, съответстващи на прицелните за употребата агрономически и други условия.

При провеждане на бъдещи проучвания с пчели и други опрашители, страничните ефекти от неоникотиноидите трябва да бъдат сравнени с тези на други, не по-малко токсични пестициди, при това на различни нива на биологична организация – индивид, пчелно семейство, популация. Изследванията с пестицидни продукти трябва да се базират на нива на токсично въздействие – концентрация и дозиране, съответстващи на реално прилаганите или установяващи се след третирането в прицелните за употребата агрономически и други условия.

Минимизирането и/или разрешаването на проблема с разпада на пчелните семейства ще изисква изпреварващ комплекс от мерки, между които въвеждане на нови системи на земеделско производство с различно ландшафтно устройство на обработваемите терени и ограничена зависимост на земеделието от пестициди, възстановяване и консервиране на естествените екосистеми и природни хабитати за опрашителите, промени в пчеларския бизнес, насочени към по-малко стрес за пчелите и експлоатация на пчелни продукти.

Литературна справка
1. Богоева, И. и Чобанов, Г., 2013. Ролята на пестицидите за намаляване на пчелната популация. Международна конференция Стара Загора, 2013, Постерна сесия.
2. Министерство на земеделието и храните, 2014. Агростатистически справочник 2000-2012. Система за земеделска счетоводна информация 2005-2011, 207 с.
3. Aizen, M.A., Harder, L.D., 2009. The global stock of domesticated honey bees is growing slower than agricultural demand for pollination. Current Biology, 19: 915–918.
4. Alaux, C., Ducloz, F., Crauser, D., Le Conte, Y., 2010. Diet effects on honeybee immunocompetence. Biology Letters, 6: 562–565.
5. Alaux, C., Brunet, J.-L., Dussaubat, C., Mondet, F., Tchamitchan, S., Aurelie Baldy, A., Belzunces, L.P., Conte, Y.L., 2010. Interactions between Nosema microspores and a neonicotinoid weaken honeybees (Apis mellifera). Environmental Microbiology, 12: 774-82.
6. Allen-Wardell, G., P. Bernhardt, R. Bitner, A. Burquez, et al. 1998. The potential consequences
of pollinator declines on the conservation of biodiversity and stability of food crop yields.
Conservation Biology, 12: 8-17.
7. Aston, D., 2010. Honey bee winter loss survey for England, 2007-8. Journal of Apicultural Research, 49: 111–112.
8. Aufauvre, J., Biron, D.G., Vidau, C., Fontbonne, R., Roudel, M., Diogon, M., Vigues, B., Belzunces, L.P., Delbac, F., Blot, N., 2012. Parasite-insecticide interactions: a case study of Nosema ceranae and fipronil synergy on honeybee. Scientific Reports, 2: 326
9. Australian Government, 2011. A honey bee industry and pollination continuity strategy: should Varroa become established in Australia.
http://www.daff.gov.au/SiteCollectionDocuments/animal-plant/pests-diseases/bees/honeybee-report.pdf
10. Australian Government, 2014. Neonicotinoids and the health of the honey bees in Australia.
http://apvma.gov.au/sites/default/files/publication/18541-neonicotinoids_overview_report_ february_2014.pdf
11. Author unknown. Annals of Ulster. Corpus of Electronic Texts Edition.
http://www.ucc.ie/celt/online/T100001A/
12. Banaszak, J., 1992. Strategy for conservation of wild bees in an agricultural landscape. Agriculture, Ecosystem and Environment, 40: 179–192.
13. Baron, G.L., Raine, N.E. and Brown, M.J.F., 2014. Impact of chronic exposure to a pyrethroid pesticide on bumblebees and interactions with a trypanosome parasite. Journal of Applied Ecology, 51: 460–469.
14. Bartomeus, I., Ascher, J.S., Wagner, D. et al., 2011. Climate-associated phenological advances in bee pollinators and bee-pollinated plants. Proceedings of the National Academy of Sciences, 108: 20645-20649.
15. Basualdo, M., Bedascarrasbure, E., Jong, D., 2000. Africanized honey bees (Hymenoptera: Apidae) have a greater fidelity to sunflowers than European bees. Journal of Economic Entomologic, 93: 304-307.
16. Bayer Bee Care Centre, 2014. Learning from the past: Bee mortality and its present-day relevance. BeeInformed, №1, 8 pp.
https://beecare.bayer.com/bilder/upload/dynamicContentFull/Publications/bee_mortality_eni8k5az9n.pdf
17. Blaauw, B.R., Isaacs, R., 2014. Flower plantings increase wild bee abundance and the pollination services provided to a pollination-dependent crop. Journal of Applied Ecology, 51: 890–898.
18. Blackmore, L.M., Goulson, D, 2014. Evaluating the effectiveness of wildflower seed mixes for boosting floral diversity and bumblebee and hoverfly abundance in urban areas. Conservational Diversity, 7: 480–484.
19. Blacquiere, T., Smagghe, G., van Gestel, C., Mommaerts, V., 2012. Neonicotinoids in bees: a review on concentrations, side-effects and risk assessment. Ecotoxicology, 2: 973–992.
20. Bond, G., Showers, W., Cheseby, M., Lotti, R., Almasi, P., de Menocal, P., Priore, P., Cullen, H., Hajdas, I. and Bonani, G., 1997. A pervasive millennial-scale cycle in North Atlantic Holocene and glacial climates. Science, 278: 1257-1266.
21. Brown, M.J.F., Loosli, R. and Schmid-Hempel, P., 2000. Condition-dependent expression of virulence in a trypanosome infecting bumblebees? Oikos, 91: 421-427.
22. Brown, M.J.F., Paxton, R.J., 2009. The conservation of bees: A global perspective. Apidologie, 40: 410–416.
23. Burkle, L.A., Marlin, J.C. and Knight, T.M., 2013. Plant-pollinator interactions over 120 years: Loss of species, co-occurrence, and function, Science, 339 (6127) 1611-1615.
24. Chapman, M.R. and Shackelton, N.L., 2000. Evidence of 550-year and 1000-year cyclicities in North Atlantic circulation patterns during the Holocene. The Holocene, 10: 287-291.
25. Capri, E. and Marchis, A., 2013. Bee Health in Europe: Facts and Figures 2013. Compendium of the latest information on bee health in Europe. OPERA Research Centre, Università Cattolica del Sacro Cuore, 64 pp.
26. Chauzat, M.P., Faucon, J.P., Martel, A.C., Lachaize, J., Cougoule, N. and Aubert, M., 2006. A survey on pesticide residues in pollen loads collected by honey-bees (Apis mellifera) in France. Journal of Economic Entomology, 99: 253–262.
27. Chauzat, M.P., Faucon, J.P., 2007. Pesticide residues in beeswax samples collected from honey bee colonies (Apis mellifera L.) in France. Pest Management Science, 63:1100–1106.
28. Chauzat, M.P., Carpentier, P., Martel, A.C, Bougeard, S., Cougoule, N., Porta, P., Lachaize, J., Madec, F., Aubert, M., Faucon, J.P., 2009. Influence of pesticide residues on honey bee (Hymenoptera: Apidae) colony health in France. Environmental Entomology, 38: 514–523. doi: 10.1603/022.038.0302.
29. Chauzat, M.P., Martel, A.C, Cougoule, N., Porta, P., Lachaize, J., Zaggane, S., Aubert, M., Carpentier, P., Faucon, J.P., 2011. An assessment of honeybee colony matrices, Apis mellifera (Hymenoptera: Apidae) to monitor pesticide presence in continental France. Environmental Toxicology and Chemistry, 30: 103–111. doi: 10.1002/etc.361.
30. COLOS, 2014. Losses of honey bee colonies over the 2013/14 winter: Preliminary results from an international study. Press Release, 18/7/14.
http://www.coloss.org/announcements/coloss-press-release-colony-losses-july-14
31. Crane, E., 1999. Recent research on the world history of beekeeping. Bee World, 80: 174-186.
32. Cresswell, J.E., 2011. A meta-analysis of experiments testing the effects of a neonicotinoid insecticide (imidacloprid) on honey bees. Ecotoxicology, 20: 149–157.
33. Cresswell, J.E., Page, C.J., Uygun, M.B., Holmbergh, M., Li Y., Wheeler, J.G., Laycock, I., Pook, C.J., de Ibarra, N.H., Smirnoff, N., Tyler, C.R., 2012. Differential sensitivity of honey bees and bumble bees to a dietary insecticide (imidacloprid). Zoology, 115: 365– 371.
34. Cutler, G.C., Scott-Dupree, C.D., 2007. Exposure to clothianidin seed-treated canola has no long-term impact on honey bees. Journal of Economic Entomology, 100: 765-772.
35. Cutler, G.C., Scott-Dupree, C.D., Sultan, M., McFarlane, A.D. and Larry Brewer, L., 2014. A large-scale field study examining effects of exposure to clothianidin seed-treated canola on honey bee colony health, development, and overwintering success. PeerJ 2:e652; DOI 10.7717/peerj.652.
36. Daberkow, S., Korb, P., Hoff, F., 2009. Structure of the US beekeeping industry: 1982–2002. Journal of Economic Entomology, 102: 868–886.
37. Dainat, B., van Engelsdorp, D. and Neumann, P., 2012. Colony collapse disorder in Europe. Environmental Microbiology Reports, 4: 123–125.
38. DEFRA (Department for Environment, Food and Rural Affairs), 2013. An assessment of key evidence about Neonicotinoids and bees. Policy paper, 27 March 2013.
https://www.gov.uk/government/publications/an-assessment-of-key-evidence-about-neonicotinoids-and-bees
39. Desneux, N., Decourtye, A., Delpuech, J.M., 2007. The sublethal effects of pesticides on beneficial arthropods. Annual Review of Entomology, 52: 81-106.
40. Di Prisco, G., Cavaliere, V., Annoscia, D., Varricchio, P., Caprio, E., Nazzi, F., Gargiulo, G. and Pennacchio, F., 2013. Neonicotinoid clothianidin adversely affects insect immunity and promotes replication of a viral pathogen in honey bees. PNAS, 110: 18466-18471.
41. Daszak, P., Cunningham, A.A., Hyatt, A.D., 2003. Infectious disease and amphibian population declines. Diversity and Distributions, 9: 141–150.
42. EFSA (European Food Safety Authority), 2013. EFSA identifies risks to bees from neonicotinoids. Press release, 16 January 2013.
http://www.efsa.europa.eu/en/press/news/130116
43. Evans, J.D., Spivak, M., 2010. Socialized medicine: individual and communal disease barriers in honey bees. Journal of Invertebrate Pathology, 103: S62–S72.
44. Faucon, J. P., Aurieres, C., Drajnudel, P., Ribiere, M., Martel, A.C., Zeggane, S., Chauzat, M.P. and Aubert, M.F.A., 2005. Experimental study on the toxicity of imidacloprid given in syrup to honey bees (Apis mellifera). Pest Management Science, 61: 111-125.
45. Fleming, G., 1871. Animal Plagues: Their History, Nature, and Prevention. Chapman and Hall, London, John Childs and Son, Printers, 548 pp.
46. Forup, M.L., Memmott, J., 2005. The relationship between the abundance of bumblebees and honeybees in a native habitat. Ecological Entomology, 30: 47–57.
47. Fries, I., Martín-Hernández, R., Meana, A., García-Palencia, P., Higes, M., 2006. Natural infections of Nosema ceranae in European honey bees. Journal of Apicultural Research, 45: 230–233.
48. Gajger, I.T., Tomljanovic, Z., Petrinec, Z., 2010. Monitoring health status of Croatian honey bee colonies and possible reasons for winter losses. Journal of Apicultural Research, 49: 107–108.
49. Garibaldi, L.A., Steffan-Dewenter, I., Winfree, R., Aizen, M.A., Bommarco, R., Cunningham, S.A., Kremen, C., Carvalheiro, L.G., Harder, L.D., Afik, O., Bartomeus, I., Benjamin, F., Boreux, V., Cariveau, D., Chacoff, N.P., Dudenhoffer, J.H., Freitas, B.M., Ghazoul, J., Greenleaf, S., Hipolito, J., Holzschuh, A., Howlett, B., Isaacs, R., Javorek, S.K., Kennedy, C.M., Krewenka, K., Krishnan, S., Mandelik, Y., Mayfield, M.M., Motzke, I., Munyuli, T., Nault, B.A., Otieno, M., Petersen, J., Pisanty, G., Potts, S.G., Rader, R., Ricketts, T.H., Rundlöf, M., Seymour, C.L., Schuepp, C., Szentgyцrgyi, H., Taki H., Tscharntke, T., Vergara, C.H., Viana, B.F., Wanger, T.C., Westphal, C., Williams, N., Klein, A.M., 2013. Wild pollinators enhance fruit set of crops regardless of honeybee abundance. Science, 339: 1608-1611.
50. Genersch, E., Aubert, M., 2010. Emerging and re-emerging viruses of the honey bee (Apis mellifera L.). Veterinary Research, 41: 54.
51. Genersch, E., von der Ohe, W., Kaatz, H., Schroeder, A., Otten, C., Buchler, R., Berg, S., Ritter, W., Muhlen, W., Gisder, S., Meixner, M., Liebig, G., Rosenkranz, P., 2010. The German bee monitoring project: a long term study to understand periodically high winter losses of honey bee colonies. Apidologie, 41: 332–352.
52. Gill, R.J., Ramos-Rodriguez, O. and Raine, N.E., 2012. Combined pesticide exposure severely affects individual- and colony-level traits in bees. Nature, 491: 105–108.
53. Girolami, V., Mazzon, L., Squartini, A., Mori, N., Marzaro, M., Bernardo, A.D., Greatti, M., Giorio, C. and Tapparo, A., 2009. Translocation of neonicotinoid insecticides from coated seeds to seedling guttation drops: a novel way of intoxication for bees. Journal of Economic Entomology, 102: 1808-1815.
54. Girolami, V., M. Marzaro, L. Vivian, L. Mazzon, C. Giorio, D. Marton, and A. Tapparo. 2013. Aerial powdering of bees inside mobile cages and the extent of neonicotinoid cloud surrounding corn drillers. Journal of Applied Entomology, 137: 35-44.
55. Goulson, D., 2003. Effects of introduced bees on native ecosystems. Annual Review of Ecology and Systematics, 34: 1–26.
56. Goulson, D., 2015. Neonicotinoids impact bumblebee colony fitness in the field; a reanalysis of the UK’s Food & Environment Research Agency 2012 experiment. PeerJ, 3:e854; DOI 10.7717/peerj.854.
57. Goulson, D., Lye, G.C., Darvill, B., 2008. Decline and conservation of bumble bees. Annual Reviews in Entomology, 53: 191–208.
58. Goulson, D., Nicholls, E., Botías, C., Rotheray, E.L., 2015. Bee declines driven by combined stress from parasites, pesticides, and lack of flowers. Science, 347: (6229) 1255957-1-9. DOI: 10.1126/science.1255957.
59. Greenpeace, 2013. Dripping poison: an analysis of neonicotinoid insecticides in the guttation fluid of growing maize plants. Technical Report 05-2013, 16 pp.
http://sos-bees.org/wp-content/uploads/2014/05/457-Dripping-Poison.pdf
60. Guez, D., 2013. A common pesticide decreases foraging success and survival in honey bees: questioning the ecological relevance. Frontiers in Physiology, 4: 1-3.
61. Harst, W., Kuhn, J., Stever, H., 2006. Can electromagnetic exposure cause a change in behaviour? Studying possible non-thermal influences on honey bees – An approach within the framework of educational informatics. IIAS International Journal 6: 1-6.
62. Henry, M., Beguin, M., Requier, F., Rollin, O., Odoux, J.-F., Aupinel, P., Aptel, J., Sylvie Tchamitchian, S., Decourtye, A., 2012. A common pesticide decreases foraging success and survival in honey bees. Science 336: 348–350.
63. Higes, M., Garcıa-Palencia, P., Martın-Hernandez, R., Meana, A., 2007. Experimental infection of Apis mellifera honeybees with Nosema ceranae (Microsporidia). Journal of Invertebrate Pathology, 94: 211–217.
64. Iwasa, T., Motoyama, N., Ambros, J.T., Roe, R.M., 2004. Mechanism for the differential toxicity of neonicotinoid insecticides in the honey bee, Apis mellifera. Crop Protection, 23: 371–378.
65. Johnson, R.M., 2009. Managed pollinator CAP Coordinated Agricultural Project: a national research and extension initiative to reverse pollinator decline when varroacides interact. American Bee Journal, 149: 1157–1159.
66. Johnson, R.M., 2015. Honey Bee Toxicology. Annual Review of Entomology, 60: 22.1–22.20.
67. Johnson, R.M., Dahlgren, L., Siegfried, B.D., Ellis, M.D., 2012. Acaricide, fungicide and drug interactions in honey bees (Apis mellifera). PLoS ONE 8(1):e54092.
68. Johnson, R.M., Ellis, M.D., Mullin, C.A., Frazier, M., 2010. Pesticides and honey bee toxicity—USA. Apidologie. 41: 312–331.
69. Johnson, R. and Corn, M.L., 2015. Bee Health: The Role of Pesticides. Congressional Research Service (CRS), Reports for Congress, 47 pp.
http://fas.org/sgp/crs/misc/R43900.pdf
70. Kaplan, J.K., 2012. Colony Collapse Disorder: An Incomplete Puzzle, Agricultural Research (USDA publication).
http://www.ars.usda.gov/is/AR/archive/jul12/colony0712.htm.
71. Kennedy, C.M., Lonsdorf, E., Neel, M.C., Williams, N.M., Ricketts, T.H., Winfree, R., Bommarco, R., Brittain, C., Burley, A.L., Cariveau, D., Carvalheiro, L.G., Chacoff, N.P., Cunningham, S.A., Danforth, B.N., Dudenhöffer, J.H., Elle, E., Gaines, H.R., Gratton, C., Greenleaf, S.S., Holzschuh, A., Isaacs, R., Javorek, S.K., Jha, S., Klein, A.M., Krewenka, K., Mandelik, Y. , Mayfield, M.M., Morandin, L., Neame, L.A., Otieno, M., Park, M., Potts, S.G., Rundlöf, M., Saez, A., Steffan-Dewenter, I., Taki, H., Tuell, J.K., Viana, B.F., Veldtman, R., Westphal, C., and Kremen, C., 2013. A Global Quantitative Synthesis of Local and Landscape Effects on Wild Bee Pollinators in Agroecosystems. Ecology Letters, 16: 584-599.
72. Keppler, J., Becker, R., Spatz, R., Dechet, F., 2010. Systemische insektizide Beizmittel—Auftreten und Relevanz von Guttation fur die Entwicklung von Honigbienenkolonien, Quedlinburg, Germany: Deutsche Pflanzenschutztagung. J. K.-I. BfKeVG
73. Kremen, C., Williams, N.M. and Thorp, R.W., 2002. Crop pollination from native bees at risk from agricultural intensification. Proceedings of theNational Academy of Sciences, USA, 99: 16812–16816.
74. Kremen, C., Williams, N.M., Bugg, R.L., Fay, J.P. and Thorp, R.W., 2004. The area requirements of an ecosystem service: crop pollination by native bee communities in California. Ecology Letters: 1109–1119.
75. Krupke, C. H., Hunt, G. J., Eitzer, B. D., Andino, G. and Given, K., 2012. Multiple routes of pesticide exposure for honey bees living near agricultural fields. PLoS ONE 7, e29268.
76. Laurino, D., Porporato, M., Patetta, A., Manino, A. 2011. Toxicity of neonicotinoid insecticides to honey bees laboratory tests. Bulletin of Insectology, 64: 107–113.
77. Laurino, D., Manino, A., Patetta, A., Romano, A., Porporato, M., 2012. Quantitation of neonicotinoid insecticide residues in experimentally poisoned honey Bees. 11th International Symposium of the ICP-BR Bee Protection Group, Wageningen, The Netherlands, November 2-4, 2011, pp. 125-132. DOI: 10.5073/jka.2012.437.037.
78. Le Conte, Y., Navajas, M., 2008. Climate change: impact on honey bee populations and diseases. Revue scientifique et technique (International Office of Epizootics), 27(485–497): 499–510.
79. Le Conte, Y., Ellis, M., Ritter, W., 2010. Varroa mites and honey bee health: can Varroa explain part of the colony losses? Apidologie, 41: 353–363.
80. London-Shafir, I., Shafir, S., Eisikowitch, D., 2003. Amygdalin in almond nectar and pollen-facts and possible roles. Plant Systematics and Evolution, 238: 87–95.
81. Mann, M.E., 2012. Little Ice Age, pp. 504-509. Volume 1, in: Munn, T., MacCracken, M.C. and Perry, J.S. (eds.), Encyclopedia of Global Environmental Change. John Wiley & Sons, Ltd, Chichester, 773 pp.
82. Manzone, М., Balsari, P., Paolo Marucco, P. and Tamagnone, M., 2015. Potential external contamination of pneumatic seed drills during sowing of dressed maize seeds. Pest Management Science, DOI: 10.1002/ps.4148.
83. Mao, W., Shuler, M.A., Berenbaum, M.R., 2013. Honey constituents up-regulate detoxification and immunity genes in the western honey bee Apis mellifera. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America, 110: 8763–8764.
84. Martin, S.J., Highfield, A.C., Brettell, L., Villalobos, E.M., Budge, G.E., Powell, M., Nikaido, S., Schroeder, D.C., 2012. Global honey bee viral landscape altered by a parasitic mite. Science, 336 (6086): 1304-1306.
85. Marzaro, M., Vivan, L., Targa, A., Mazzon, L., Mori, N., Greatti, M., Petrucco Toffolo, E., Di Bernardo, A., Giorio, C., Marton, D., Tapparo, A., Girolami, V., 2011. Lethal aerial powdering of honey bees with neonicotinoids from fragments of maize seed coat. Bulletin of Insectology, 64: 118-125.
86. Matthews, J.A. and Briffa, K.R., 2005. The ‘Little Ice Age’: reevaluation of an evolving concept. Geografiska Annaler, 87 A: 17–36.
87. Maus, C., Cure, G. and Schmuck, R., 2003. Safety of imidacloprid seed dressings to honey bees: a comprehensive overview and compilation of the current state of knowledge. Bulletin of Insectology, 56: 51-57.
88. Mineau, P., Harding, K.M., Whiteside, M., Fletcher, M.R., Garthwaite, D., Knopper, L.D., 2008. Usingreports of bee mortality in the field to calibrate laboratory-derived pesticide risk indices, Environmental Entomology, 37: 546–554.
89. Mommaerts, V., Reynders, S., Boulet, J., Besard, L., Sterk, G., Smagghe, G., 2010. Risk assessment for side-effects of neonicotinoids against bumblebees with and without impairing foraging behavior. Ecotoxicology, 19: 207–215.
90. Moore, P., Wilson, M., Skinner, J., 2015. Africanized Bees: Better Understanding, Better Prepared. eXtention, pp. 1-12.
http://articles.extension.org/pages/73118/africanized-bees:-better-understanding-better-prepared
91. Mullin, C.A., Frazier, M., Frazier, J.L., Ashcraft, S., Simonds, R., vanEngelsdorp, D., et al., 2010. High levels of miticides and agrochemicals in North American apiaries: Implications for honey bee health. PLoS ONE, 5: e9754. doi:10.1371/journal.pone.0009754.
92. Mutinelli, F., Costa, C., Lodesani, M., Baggio, A., Medrzycki, P., Formato, G., Parrini, C., 2010. Honey bee colony losses in Italy. Journal of Apicultural Research, 49:119–120
93. Neumann, P., Carreck, N.L., 2010. Honey bee colony losses. Journal of Apicultural Research, 49: 1–6.
94. Nguyen, B.K., Saegerman, C., Pirard, C., Mignon, J., Widart, J., Tuirionet, B., Verheggen, F.J., Berkvens, D., De Pauw, E., Haubruge, E., 2009. Does imidacloprid seed-treated maize have an impact on honey bee mortality? Journal of Economic Entomology, 102: 616–623.
95. Nicolson, S., 2009. Water homeostasis in bees, with emphasis on sociality. The Journal of Experimental Biology, 212: 429-434.
96. Nuyttens, D., Devarrewaere, W., Verboven, P. and Foque, D., 2013. Pesticide-laden dust emission and drift from treated seeds during seed drilling: a review. Pest Management Science, 2013; 69: 564–575.
97. Osborne, J.L., Martin, A.P., Shortall, C.R., Todd, A.D., Goulson, D., Knight, M.E., Hale, R.J. and Sanderson., R.A., 2008. Quantifying and comparing bumble bee nest densities in gardens and countryside habitats. Journal of Applied Ecology, 45:784–792.
98. Partap, U., 2003. Cach crop farming in the Himalayas: The importance of the pollinator management and managed pollination. In: FAO, Biodiversity and the Ecosystem Approach in Agriculture, Forestry and Fisheries. FAO Corporate Document Repository.
http://www.fao.org/docrep/005/y4586e/y4586e11.htm#P0_0
99. Partap, U. and Ya, T., 2012. The human pollinators of fruit crops in Maoxian county, Sichuan, China, Mountain Research and Development, 32: 176-186.
100. Paxton, R.J., 2010. Does infection by Nosema ceranae cause “Colony Collapse Disorder” in honey bees (Apis mellifera)? Journal of Apicultural Research, 49: 80-84.
101. Pellett, F.C., 1938. History of American Beekeeping. Collegiate Press, Ames, Iowa, 303 pp.
102. Pettis, J.S., vanEngelsdorp, D., Johnson J. and Dively, G., 2012. Pesticide exposure in honey bees results in increased levels of the gut pathogen Nosema. Naturwissenschaften, 99: 153-158.
103. Pisa L, Amaral-Rogers V, Belzunces LP, Bonmatin J-M, Downs C, Goulson D, Kreutzweiser D, Krupke C, Liess M, McField M, Morrissey C, Noome DA, Settele J, Simon-Delso N, Stark J, van der Sluijs, van Dyck H, Wiemers M., 2015. Effects of neonicotinoids and fipronil on non-target invertebrates. Environmental Science and Pollution Research, 22: 68-102.
104. Potts, S.G., Biesmeijer, J.C., Kremen, C., Neumann, P., Schweiger, O., Kunin, W.E., 2010a. Global pollinator declines: trends, impacts and drivers. Trends in Ecology & Evolution, 25: 345-353.
105. Potts, S.J., Roberts, S.P.M., Dean, R., Marris, G., Brown, M.A., Jones, R., Neumann, P. and Settele, J., 2010b. Declines of managed honey bees and beekeepers in Europe. Journal of Apicultural Research, 49: 15-22.
106. Potts, S., Biesmeijer, K., Bommarco, R., Breeze, T., Carvalheiro, L., Franzen, M., Gonzalez-Varo, J.P., Holzschuh, A., Kleijn, D., Klein, A.-M., Kunin, B., Lecocq,, T., Lundin, O., Michez, D., Neumann, P., Nieto, A., Penev, L., Rasmont, P., Ratamaki, O., Riedinger, V., Roberts, S.P.M., Rundlof, M., Scheper, J., Sorensen, P., Steffan-Dewenter, I., Stoev P., Vila, M., Schweiger, O., 2015. Status and trends of European pollinators. Key findings of the STEP project. Pensoft Publishers, Sofia, 72 pp.
107. Procopius. History of the Wars, Books III and IV: The Vandalic War. Dewing H.B. ISBN 1-4346-0550-7.
http://www.gutenberg.org/files/16765/16765-h/16765-h.htm
108. Rehan, S.M., Leys, R., Schwarz, M.P., 2013. First Evidence for a Massive Extinction Event Affecting Bees Close to the K-T Boundary. PLoS ONE 8(10): e76683.
doi:10.1371/journal.pone.0076683
109. Rondeau, G., Sánchez-Bayo, F., Tennekes, H.A., Decourtye, A., Ramírez-Romero, R., Desneux, N., 2014. Delayed and time-cumulative toxicity of imidacloprid in bees, ants and termites. Scientific Reports, 4: 5566.
110. Rosenkranz, P., Aumeier, P., Ziegelmann, B., 2010. Biology and control of Varroa destructor. Journal of Invertebrate Pathology, 103: S96–S119.
111. Sanchez-Bayo, F. and Goka, K, 2014. Pesticide residues and bees – a risk assessment. PLOS ONE, www.plosone.org, 9: e94482, 1-16.
112. Sandrock, C., Tanadini, M., Tanadini, LG., Fauser-Misslin, A., Potts, S.G., Neumann P., 2014. Impact of chronic neonicotinoid exposure on honeybee colony performance and queen supersedure. PLoS ONE, 9(8): e103592.
113. Schnier, H., Wenig, G., Laubert, F., Simon, V., Schmuck, R., 2003. Honey bee safety of imidacloprid corn seed treatment. Bulletin of insectology, 56: 73-75.
114. Schmuck, R., Schoening, R., Stork, A. and Schramel, O., 2001. Risk posed to honeybees (Apis mellifera L., Hymenoptera) by an imidacloprid seed dressing of sunflowers. Pest Management Science. 57: 225-238.
115. Schierow, L-J., Johnson, R., Corn, M.L., 2012. Bee health: the role of pesticides, Congressional Research Service (CRS), Reports for Congress, 26 pp.
https://www.fas.org/sgp/crs/misc/R42855.pdf
116. Schierow, L-J., Johnson, R., Corn, M.L., 2015. Bee health: the role of pesticides, Congressional Research Service (CRS), Reports for Congress, 47 pp.
https://www.fas.org/sgp/crs/misc/R43900.pdf
117. Schneider, S.S., G. DeGrandi-Hoffman, and D. R. Smith. 2004. The African Honey Bee: Factors Contributing to a Successful Biological Invasion. Annual Reviews in Entomology, 49: 351-376.
118. Smith, К.М., Loh, E.H., Rostal, M.K., Zambrana-Torrelio, C.M., Mendiola, L. and Daszak, P., 2014. Pathogens, Pests, and Economics: Drivers of Honey Bee Colony Declines and Losses. EcoHealth, 10: 434-445.
119. Sumner, D.A., Boriss, H., 2006. Bee-conomics and the leap in pollination fees. Agricultural and Resource Economics Update, 9: 9–11.
120. Tapparo, A., Giorio, C., Marzaro, M., Marton, D., Solda, L. and Girolami, V., 2011. Rapid analysis of neonicotinoid insecticides in guttation drops of corn seedlings obtained from coated seeds. Journal of Environmental Monitoring, 13: 1564-1568.
121. Tapparo, A., Marton, D., Gioro, C., 2012. Assessment of the environmental exposure of honeybees to particulate matter containing neonicotinoid insecticides coming from corn coated seeds. Environmental Science and Technology, 46: 2592–2599.
122. Thompson, H.M., 2003. Behavioural effects of pesticides in bees – their potential for use in risk assessment. Ecotoxicology. 12: 317–330.
123. Tozzi, J., 2014. Memorandum: Is Varroa destructor or Neonicotinoid Pesticides Responsible for Bee Health Decline? Center for Regulatory Effectiveness, Washington, 20 p.
124. United Nations Environment Programme (UNEP), 2010. UNEP Emerging Issues: Global Honey Bee Colony Disorder and Other Threats to Insect Pollinators, 16 p.
http://www.unep.org/dewa/Portals/67/pdf/Global_Bee_Colony_Disorder_and_Threats_insect_pollinators.pdf
125. USDA-Biotech Crop Data, 2009. Adoption of genetically engineered crops in the U.S.
http://www.ers.usda.gov/Data/BiotechCrops/#2009-7-1
(accessed 20 Aug. 2009).
126. van der Zee, R., Pisa, L., Andonov, S., Brodschneider, R., Charriere, J.D., Chlebo, R., Coffey, M.F., Crailsheim, K., Dahle, B., Gajda, A., Gray, A., Drazic, M.M., Higes, M., Kauko, L., Kence, A., Kence, M., Kezic, N., Kiprijanovska, H., Kralj, J., Kristiansen, P., Hernandez, R.M., Mutinelli, F., Nguyen, B.K., Otten, C., Ozkirim, A., Pernal, S.F., Peterson, M., Ramsay, G., Santrac, V., Soroker, V., Topolska, G., Uzunov, A., Vejsnaes, F., Wei, S., Wilkins S., 2012. Managed honey bee colony losses in Canada, China, Europe, Israel and Turkey, for the winters of 2008–9 and 2009–10. Journal of Apicultural Research, 51: 91–114.
127. vanEngelsdorp, D., Caron, D., Hayes, J., Underwood, R., Henson, M., Rennich, K., Spleen, A., Andree, M., Snyder, R., Lee, K., Roccasecca, K., Wilson, M., Wilkes, J., Lengerich, E., Pettis JBee Informed Partnership, 2012. A national survey of managed honey bee 2010-2011 winter colony losses in the USA: results from the Bee Informed Partnership. Journal of Apicultural Research, 51: 115–124.
128. vanEngelsdorp, D., Evans, J.D., Saegerman, C., Mullin, C., Haubruge, E., Nguyen, B.K., Frazier, M., Frazier, J., Cox-Foster, D., Chen, Y,P., Underwood, R., Tarpy, D.R., Pettis, J.S., 2009а. Colony collapse disorder: a descriptive study. PLoS ONE, 4: e6481.
129. vanEngelsdorp, D., Evans, J.D., Donovall, L., Mullin, C., Frazier, M., Frazier, J., Tarpy, D.R., Hayes, J., Pettis, J.S., 2009b. Entombed pollen: a new condition in honey bee colonies associated with increased risk of colony mortality. Journal of Invertebrate Pathology, 101: 147–149.
130. vanEngelsdorp, D., Hayes, J., Underwood, R.M., Caron, D., Pettis, J., 2011. A survey of managed honey bee colony losses in the USA, fall 2009 to winter 2010. Journal of Apicultural Research, 50: 1–10.
131. vanEngelsdorp, D., Hayes, J.J., Underwood, R., Pettis, J.S., 2010. A survey of honey bee colony losses in the United States, fall 2008 to spring 2009. Journal of Apicultural Research, 49: 7–14.
132. vanEngelsdorp, D., Meixner, M.D., 2010. A historical review of managed honey bee populations in Europe and the United States and the factors that may affect them. Journal of Invertebrate Pathology, 103: S80–S95.
133. Vidau, C., Diogon, M., Aufauvre, J., Fontbonne, R., Vigues, B., Brunet, J.L., Texier, C., Biron, D.G., Blot, N., El Alaoui, H., Belzunces L.P. and Delbac, F., 2011. ‘Exposure to Sublethal Doses of Fripronil and Thiacloprid Highy lncreases Mortality of Honeybees Previously Infected by Nosema ceranae. PLoS ONE. 6(6).
134. Watson, M. and McCarthy, M., 2015. Asian honey bee swarm carrying Varroa mite destroyed after discovery in Brisbane shipment.
http://www.abc.net.au/news/2015-05-13/asian-honey-bee-swarm-destroyed-nest-found-in-malaysia-shipment/6465672.
135. Westerkamp, C. and Gottsberger, G., 2000. Diversity pays in crop pollination. Crop Science, 40: 1209–1222.
136. Whitehorn, P.R., O’Connor, S.,Wackers, F.L., Goulson, D., 2012. Neonicotinoid pesticide reduces bumblebee colony growth and queen production. Science, 336: 351–352. DOI 10.1126/science.1215025.
137. Wilf, P., Cu´neo, N.R., Johnson, K.R., Hicks, J.F., Wing, S.L., et al. (2003) High plant diversity in Eocene South America: Evidence from Patagonia. Science, 300: 122– 125.
138. Williamson, S.M., Wright, G.A., 2013. Exposure to multiple cholinergic pesticides impairs olfactory learning and memory in honeybees. Journal of Experimental Biology, 216: 1799–1807.
139. Winfree, R., Williams, N.M., Gaines, H., Ascher, J.S. and Kremen, C., 2008. Wild bee pollinators provide the majority of crop visitation across land-use gradients in New Jersey and Pennsylvania, USA. J. Appl Ecol 45: 793–802.
140. Wu, J.Y., Smart, M.D., Anelli, C.M., Sheppard, W.S., 2012 Honey bees (Apis mellifera) reared in brood combs containing high levels of pesticide residues exhibit increased susceptibility to Nosema (Microsporidia) infection. Journal of Invertebrate Pathology, 109: 326–329.
141. Yang, E. C. 2008. Abnormal foraging be¬havior induced by sublethal dosage of imidacloprid in the honey bee (Hymenoptera: Apidae). Journal of Economical Entomology. 101:1743-1748.

15.12.2015 г.
София

Доц., д-р Ценко Въчев